Луис се взираше в съда с розовата течност.
— Кръв от риби?
— От китове — поправи го пазителят. — Направил съм и пюре от зеленчуци. Не бих могъл да издържа дълго на такава диета. Вашата кухня-робот се оказа чудесна сполука за мен.
Настаниха се около масата. Кауаресксенджаджок донесе двегодишно момиченце с гъста оранжеворуса коса. Луис трудно би разпознал в нея потомка на Строителите. По-голямото момче не се появи.
Прецени, че Брам готви добре, макар гозбите да имаха необичаен вкус. Явно се съобразяваше с предпочитанията на Строителите, а и разполагаше само с растенията от парка. Несъмнено липсваха жизнено важни вещества и микроелементи.
— Колко ли бих издържал с такава храна? — осведоми се.
— Около един фалан, преди организмът ти да пострада сериозно — увери го пазителят и отпи сдържано от кръвта.
Новака вече бе погълнал суровата риба.
— Стигна ли ти? — попита го Луис.
— Да. Който се тъпче, става дебел и муден.
Момиченцето пълзеше към края на масата. Харкабийпаролин изви глава да погледне. Детето се хлъзна и увисна на пръстите си. Държеше се здраво.
— Да не се уплашихте, че ще се удари? — засмя се жената и се обърна към Брам. — Ще оставиш ли Луис поне за малко при нас?
В мига преди пазителят да отговори, погледът му се плъзна по лицата им — преценяващ, дирещ решение.
— Порадвайте се един на друг до утре на обяд. Трябва скоро да се върнем в „Иглата“, Луис. Няма да научим нищо повече, докато не пратим сондата отвъд ръба на стената. Най-заден, затова ли го събуди?
— Разбира се.
Очите на Брам зашариха отново.
— Искам да знам всичко за ръба на Пръстенов свят и за пръскащите планини. Но пазителите по стените не бива да научат за мен. Те са основният ни проблем. Трябва да разбера къде са, колко са, от кои раси произхождат, какви са намеренията, похватите и целите им. Досега трупах сведения, без да предприемам каквото и да било, избягвах да привличам вниманието. Откраднатото мрежово око обаче е твърде близо до страничната стена. Мършоядите очевидно искат да ни съобщят нещо. Скоро ще трябва да се покажа. Очаквам съветите ви.
Новака заговори пръв.
— Ако и други забележат сондата, ще се досетят за присъствието на нашественици. Трябва да си готов да браниш Ремонтния център…
— Да, но сондата издава кукловода, а не мен. И съм готов, разбира се. Най-заден, слушам те.
Кукловодът не каза нищо.
„Той прекъсна доста грубо младока — помисли Луис — Как ли това раздразнително котенце преглъща обидата? Синът на Кхмий дойде да се учи от мен. Но Брам е имал твърде много време, за да го впечатли. Дали не си загубих ученика? Ако исках да спечеля уважението му… Щях да го предизвикам и да го победя в надбягване! Браво на мен. А каква да бъде следващата ми стъпка?“
— Харкабийпаролин, какво знаеш за пазителите? — попита Брам.
Преди години тя беше наставничка в библиотеката на въздушния град.
— Помня изображения на брони, намерени на десетки хиляди километра около града. Очевидно са били предназначени за същества от различни раси, но всичките се отличаваха с огромни шлемове и кухини за раздути стави. Имаме множество предания за спасители и разрушители със страховита външност, с широки рамене и буцести колене и лакти. Никой мъж или жена не могат да се сражават срещу тях или да ги съблазнят. Брам, нима искаш от мен да ти разказвам вехти истории?
— Когато знам какво искам да чуя, ще го науча. А когато питам: „Пропуснал ли съм нещо?“, мога само да се надявам на полезен отговор. Луис? Той вдигна рамене.
— Все още съм два фалана зад събитията.
Вкоравеното лице на пазителя нямаше никакво изражение. Най-задния и двамата потомци на Строителите отвръщаха напрегнато на погледа му. Новака се държеше спокойно, дори проявяваше признаци на досада.
Брам стана и се премести при някаква решетеста конструкция в ъгъла. Тръби, метални полусфери и жици бяха свързани с дървен гръбнак по начин, който не изглеждаше нито смислен, нито случаен. Луис не бе обърнал внимание на странното изделие. Заприлича му на образец от някой смахнат период в земната скулптура. Поне такова естетическо излъчване имаше.
Но пазителят вече наместваше чудото между коленете си, подръпваше струните…
Кукловодът попита:
— Научи ли докрай Реквиема на Моцарт?
— Ще видим. Записвай.
Най-задния запя на своя програмен език към четвъртото мрежово око. Луис вдигна вежди срещу седналата в скута му Харкабийпаролин. Тази щуротия им отнемаше време, което можеха да прекарат заедно… но жената му прошепна: