— Слушай.
Изведнъж пръстите на пазителя се замятаха по целия инструмент и музиката сякаш взриви въздуха.
Новака се надигна недоволен и излезе от трапезарията.
Музика — необичайна, богата, изящно точна. Кукловодът пееше съпровода, Брам поддържаше основата на мелодията. Луис не помнеше да е чувал дори бледо подобие на тези звуци.
Беше човешка музика, въздействаше върху нервите му. Изпита неудържим оптимизъм… божествен покой… печален копнеж… мощ за покоряване на светове.
Познатата му музика беше творение на компютри; не я изтръгваха ходила, подритващи или поглаждащи полека изопнати повърхности и бронзови плочи, пръсти, бягащи по струни, твърда уста, подухваща в тръбички с по няколко дупки.
И отгоре на всичко дяволски се натопорчваше. Жената в скута му пък сякаш щеше да се разтопи всеки миг. Остави се вибрациите да минават свободно през него.
Когато и последният акорд отзвуча, той все още седеше слисан.
— Според мен този път се получи добре — реши Брам и остави настрани музикалната скулптура. — Благодаря ти, Най-заден. Луис, би ли ми описал въздействието?
— Шеметно. Аз, ъ-ъ… не, съжалявам! Думите не са подходящи в случая.
— Възможно ли е да се използва като средство при преговори?
Човекът завъртя глава.
— Проклет да съм, ако зная. Брам, а не си ли обмислял възможността да сложиш мрежово око и в Юмрука на бога?
— Защо? Да, разбрах — за да наблюдавам и извън Пръстеновия свят!
— Точно така. Ще имаш неспирна кръгова панорама в плоскостта на еклиптиката. Юмрука на бога е кух конус с размерите на луна и с дупка отгоре. Би могъл да разположиш там грамадна крепост, ако успееш да я закрепиш към основата на света. Ще има обем към една десета от целия Ремонтен център, а и ще е не по-зле прикрита.
— Значи да браня плоскостта на еклиптиката оттам?
Луис се поколеба.
— Е, поне можеш да наблюдаваш. За отбрана… не знам. Всеки враг ще поиска да се крие в сянката на Пръстенов свят. А ако се сражаваш отвъд страничната стена, имаш същия проблем. Антиметеоритната защита не може да стреля през основата, нали?
— Не бива и да разпръскваме силите си. Трябва да господствам над стената и пазителите по нея — отсече Брам. — Утре ще преместим сондата където е необходима. Луис, как ти хрумна тази идея?
— Ей тъй, изскочи ми внезапно в главата. Може пък музиката да ме е разсеяла и мозъкът ми да е поработил на спокойствие.
— А друго не ти ли изскочи в главата?
— Не знам достатъчно за пазителите. В залата за управление на антиметеоритната защита имаше скелет. Не ме пусна да го разгледам отблизо, но е на пазител, нали?
— Утре ще ти го покажа. След като преместим сондата. Луис виждаше в екрана мимолетните ярки искрици над линията на снеговете. Империята на нощните хора се беше разпростряла навсякъде по Пръстеновия свят.
ДВАДЕСЕТИ ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
КОСТИТЕ
Прехвърлиха се от облачния дневен сумрак в розовеещата изкуствена светлина на дока за совалката, после веднага към каютата на екипажа и изгледа от мрежовото око, където страничната стена отминаваше стремглаво под яростното слънце на космическия вакуум.
Брам се появи последен. Остави своята музикална скулптура до скафандъра на Луис и отиде направо при кухнята-робот.
— Най-заден, искам данни за сондата. Колко време остава до кацането й?
Кукловодът издаде добре оркестриран акорд. Във въздуха се изписаха уравнения със символите на интерезика.
— Ако започнем сега ускорение с минус две G, ще кацне след петнадесет часа и половина.
— Каза ми, че сондата ще издържи и на ускорение десет G.
— Предпочитам да се придържаме към правилата за безопасност.
— Най-заден, двигателят на сондата е лесно забелязващ се източник на рентгенови лъчи. Трябва да дадем на врага възможно най-малко време да засече посоката й. Изчакай колкото е необходимо, после я включи на обратно ускорение с десет С.
— При пълна мощност синтезният двигател става още по-лесно забележим. — Брам премълча. — Слушам и изпълнявам. Започваме обратно ускорение с десет G след шест часа. Кацане след малко повече от девет часа. Мога ли да се върна сега в пилотската си кабина, за да се нахраня, да се изкъпя, да потанцувам и да поспя?
Пазителят изстиска в устата си част от съдържанието на меката колба. Кзинтът сбърчи нос, макар Луис да не надушваше никаква миризма.
— Всичко това можеш да направиш и тук.
— Брам, и без това ще се наложи да вляза в кабината, когато настъпи моментът за промяна в полета на сондата. Пусни ме да се прехвърля още сега.