— Покажи ми какво има вътре!
Кукловодът изчурулика. Холограмата се изключи и всички се взряха в картината.
Жълта светлина, клоняща към оранжево, но обрамчена отвсякъде в безкрайното зелено на гора, израснала при студен климат. Никакви ъгли и ръбове. Подът и стените, цялото оборудване бяха заоблени.
— Остави я така — заповяда пазителят. — Изкъпи се и спи. Щом ще танцуваш, прави го сам… — Най-задния изпръхтя като сърдита брас-секция на оркестър. — Ако зърна холограма там, където трябва да виждам един-единствен кукловод, ще бъда принуден да действам. А ти искаш да се чувствам в пълна безопасност, нали?
Брам приклекна над гранитното блокче. Вдигна го, завъртя се и остави камъка настрани.
Аха…
Най-задния застана на мястото; после вече беше от другата страна на прозрачната преграда.
Очертанията на пилотската кабина се промениха още с първото му движение. От пода се надигна голяма купа и се оцвети в прасковени оттенъци. Кукловодът пристъпи внимателно в нея, а тя израсна като цвят и го обгърна почти целия. Вана с високи стени, не по-различна от онези, които използваха обитателите на лунните градове.
Брам тутакси забеляза унесения поглед на Луис.
— Какво те впечатли толкова?
Ву се бе стъписал от мисълта, че Най-задния няма да е особено ценен помощник в задачата по спасяването им. Пазителят бе имал твърде много време, за да го наплаши. Но измисли какво да каже:
— Изведнъж ми хрумна нещо. На какво ти приличат покоите му?
— Може би на… утроба.
— Или на вътрешността на животно?
— С думите ли ще си играем сега?
— Има разлика, уверявам те. И вероятно тя е важна. Женските кукловоди нямат утроба. Едно… хищно същество се е превърнало в симбионт на тяхната раса в толкова прастара древност, че и кукловодите са свикнали да го смятат за своя женска, но не е така. Всъщност партньорът му Несус е дал яйцеклетката при тяхното сношение. Брам, провери дали в архивите на Най-задния има нещо за паразитиращите оси и го прочети.
— Разбрах. Паразитиращи оси. Имаме девет часа, които да запълним с полезни занимания. Ти пък трябваше да ме просветиш за пазителите.
— Ще отидем ли да огледаме скелета?
— Просвети ме сега!
Луис се подчини.
— Нашият предтеча е пакът-размножител. Паките са възникнали и са се развили на планета близо до галактическото ядро, на разстояние оттук… да речем, сто и тридесет хиляди фалана със скоростта на светлината. Много отдавна някои от тях се опитали да основат колония на моята планета — Земята. В почвата обаче липсвали нужните количества талий, за да се съхрани вирусът в жълтите корени, а именно той преобразява размножителите. И пазителите на колонията измрели. Може би са имали достатъчно време, за да изтребят някои хищници и така са дали шанс за оцеляване на размножителите, които започнали своя самостоятелна еволюция. Същото се случило и тук. На Земята те се пръснали постепенно навсякъде от първоначалните си средища в Африка и Азия.
— Догадка или факт?
— Намерили сме кости на размножители в Олдувей и други места. А в института „Смитсониън“ има изсъхнал труп на пак-пазител. Изровили са го от марсианската пустош. Не съм го виждал с очите си, но го изучавахме по обща биология.
— Как точно е станало?
— Дошъл да спасява някогашната колония. Това обяснение се опира само на твърденията на един миньор от астероидния пояс, който също хапнал от жълтите корени. В архивите на Най-задния сигурно ще намериш и неговия разказ. Но като съберем в едно някои сведения за кораба му, историята на Бренън, данните от дисекцията на трупа, химическите…
— Да не безпокоим кукловода засега. Значи си изучавал мумията?
— Да.
— Отиваме да огледаме скелета!
Пазителят го дърпаше за ръката със сила, срещу която не можеше да устои. Новака тръгна с тях без скафандър. Кзинтите нямаше защо да се боят от дървото на живота. Скоро Луис се озова срещу скелета, стърчащ мрачно под усилената светлина на звездите в екрана.
Брам ги накара да застанат срещу костите, дръпна се встрани и заповяда:
— Очаквам реакцията ви.
Новака веднага обиколи, за да огледа отвсякъде.
— Загинал е в битка — промърмори след малко.
Вдиша дълбоко и обонянието му го отведе към останките от инструменти и дрехи на Кронос.
Човекът прокара пръстите на ръкавицата си по загладените ръбове на счупените кости. Дали Брам щеше да се досети, че непослушният му подчинен вече е бил в залата?
— Изглежда, сякаш е оставен така от хиляди фалани…
— Почти седем хиляди — потвърди пазителят.
— Бил е пребит до смърт. Ти ли го победи?