— Аз и Ана.
Кзинтът се озърна към тях, наострил уши.
— Разкажи ни! Той тук ли те предизвика?
— Не, не издавахме присъствието си до самия край.
— Как го открихте? Как успяхте да го подмамите?
— Беше принуден да дойде. А ние го издебнахме. Новака чакаше напрегнато, но Брам не пожела да каже нищо повече, затова заговори Луис:
— На пръв поглед бих се заблудил, че е просто малко по-уродлив пак-пазител. Само че челюстта му е приспособена за трошене на здрави кости. И надочните дъги на черепа му не са особено добре изразени. Струва ми се и че тялото е прекалено удължено, за да е на пак. Брам, според мен сте се разправяли с хуманоид, свикнал да яде мърша.
Кзинтът се върна при тях, за да слуша внимателно. Пазителят попита:
— На какви факти градиш изводите си?
— За челюстта вече споменах. Хищник би имал по-остри зъби, с които да разкъсва големи кръвоносни съдове или да разпаря търбух. А в дългото тяло са се побирали достатъчно черва, за да смелят и по-тежка храна. Надочните дъги… Те може би липсват, защото е излизал да се храни само нощем или е имал щръкнали напред вежди, които да му пазят очите, а защо не…
— Дали не е бил пазител, произлязъл от нощните хора? — намеси се кзинтът. — Ако си представим черепа и ставите нормални… Луис завъртя глава.
— В Града на тъкачите видях дете от расата на мършоядите. Разгледах и възрастните екземпляри сред безстрашните изтребители на вампири, а преди много фалани съм срещал мършояди и в една ферма за гъби под въздушен град. Личеше, че всички те са от един и същи вид, но това същество не е било от него. По-ниско е с десетина сантиметра. Няма зъби, за да ги сравним, но я му погледни ръцете! При мършоядите те са много по-едри и яки, могат да разкъсат какъвто и да е труп. Особено важно е, че сегашната им раса е хомогенна дори на разстояния от няколкостотин милиона километра по Пръстеновия свят.
Новака слушаше търпеливо и не се обаждаше. Рядко можеше да се види толкова кротък кзинт.
— Истината е очевидна — търпеливо изрече Брам. — Този е по-старият предшественик от расата, превърнала се по-късно в нощни хора.
— Значи Кронос? — не се сдържа Луис.
— Богът-праотец на древните гърци ли? Луис не скри изненадата си.
— Много си научил!
Тандж! Ето как се е запознал и с музиката…
— Кукловодите обичат да се бъркат в делата на другите раси, не сте ли го забелязали? В архивите на Най-задния открих човешка литература от последните сто поколения, записи на кзинтски устни предания, дори тринокски саги на отмъщението. В създаденото през деветнадесетия и двадесетия век на Земята намерих и прегледах забавни неща, основаващи се на „Дракула“ от Брам Стоукър, включително произведения на Фред Саберхаген и Ан Райе. Но защо да не запазим за друг името Кронос? Луис, този не е първият. Да помогна ли на въображението ти с един не много подробен разказ? Преди осемдесет хиляди фалана имало мъртъв пак-пазител. Кой знае на колко фалана е бил, преди да намери края си? Защо да не е участвал и в построяването на Пръстенов свят? Нека наречем него Кронос. Дошли древните нощни хора и яли от плътта му. Дори ако мършата на пазителя не е предизвикала промяна у тях, после са намерили жълтите корени, които той е носил. И мършоядите на свой ред се превърнали в пазители. Колкото и много да са били, накрая е останал само един.
Луис тупна скелета по ключицата. Вдигна се облаче прах.
— Брам, този е най-старият пазител, за когото ще научим нещо. Може и преди Кронос да е имало богове, но древните гърци не са разказвали митове за тях…
Брам кимна.
— Щом искаш, наричай го Кронос.
— Спогодихме се. Тая раса трябва да е свикнала с мършата след катастрофа, подобна на онази, от която се е появил Юмрука на бога…
— Необходимо ли е да изричаш на глас всяка очевидна истина? А, да, ти имаш и ученик. Новако, схващаш ли смисъла в твърденията на Луис?
— Струва ми се, че вече разбирам. Всичко това щеше да е нелепо, ако някой не е водел мършоядите в определена посока, и то на огромни територии. Една империя… Щом са еднакви на разстояния от стотици милиони километри или дори по целия Пръстенов свят…
— Правилно! Кронос се е грижел като пастир за своята раса. Брам, пазителят опитва ли се да запази генетичния си фонд?
Кзинтът изведнъж заговори разпалено:
— Как би могъл той да напътства потомците си? Дори промяната към добро щеше да го отблъсне! Чакайте, ами ако си е подбрал и други мършояди? Не, не би допуснал те да имат власт над собствения му вид!
Явно Новака се учеше как да разгадава главоблъсканици.
— Бил е мършояд — напомни Брам. — Обонянието на такива видове се променя с еволюцията. Какво да доближи, какво да докосне, какво да сложи в устата си — всичко това за него е важен избор. Един мършояд може и да не е толкова ограничен в стремежите си като останалите пазители. Нищо чудно да е насочил расата си към усъвършенстване.