Взираха се в древния скелет. Бил е принуден да дойде… Почти седем хиляди фалана… Значи хиляда и седемстотин години? Ако в засилващото се подозрение на Луис имаше нещо вярно, най-добре беше да не го издава с никакви директни въпроси. Е, тогава да опита по обиколния път!
— Твоята някогашна партньорка тук ли е?
— Ана може и да е мъртва. Когато се досетихме, че Дъгата е неустойчива — значи непременно е имало двигатели по страничните стени — тя отиде да се справи с проблема. Дълго успявах да следя действията й. Но не е изключено другите, които вече работеха там, да са я убили.
— Брам, тя е била принудена да създаде още пазители.
— Когато ме напусна, изобщо нямаше такива намерения. Мисля, че би се постарала да намери и осъществи решението сама. Появилите се отскоро пазители може да са дело на онази новата от кълбовидните светове…
— Тила.
— Тила Браун. Твоята партньорка. В архивите на Най-задния имаше сведения и за нея.
— Ти беше ли тук, когато Тила дойде?
— Да. От нея се криех по-трудно, отколкото от Най-задния. Наблюдавах я как се учи да използва антиметеоритната защита. Не се съмнявах, че ще направи каквото е редно за един пазител — да спасява Дъгата от сблъсък със светилото. Луис, това ли е бил истинският й стремеж?
— Тилът беше пазител, как да си представя мислите й?
— Щом не можеш да прозреш какво е ставало в нейния ум, тогава значи и всеки друг ти е недостъпен.
— Прегледал си архивите и знаеш, че Тила беше голяма особнячка.
— Влязоха двама. Ядоха от корените. Единият умря. Другият изпадна във вцепенение, предшестващо преобразяването в пазител. Имах време да залича следите си и да си осигуря начини да наблюдавам. Твоята Тила бродеше надлъж и нашир из Ремонтния център. За мен беше удоволствие да гледам какво прави. Откриваше и онова, което аз бих пропуснал. Накрая се натъкна и на тази зала. Поигра си с антиметеоритната защита и следящите устройства. И потегли. Видях я как се насочва към страничната стена. Там се възползва от магнитната транспортна система…
— Кога се случи това?
— Двадесет и два фалана по-рано някакво тяло нахлу в нашия звезден сектор и се удари в слънцето. Бурите от субатомни частици изместиха Дъгата от равновесната й орбита. Личеше си колко бърза Тила да се изправи срещу опасността.
Пръстенов свят е загубил стабилността си около пет години преди пристигането ни с „Гореща игла на дознанието“…
— Учила е на Земята — обясни Луис. — С ума на пазител и с основни знания по физика почти веднага си е представила наближаващото бедствие. И е отишла да възстанови системата от двигатели за корекция на орбитата. Какво или кого би намерила на стената? Ана ли?
— Ана щеше да се скрие от нея — увери го Брам. — Наблюдавала е, също като мен. И при първия признак, че Тила е неспособна да се справи, би я убила.
— Хм…
— Ти си я познавал.
— Само като жена. Слушай, Брам, никой не познаваше Тила. Тя беше статистическо отклонение — притежаваше късмет винаги когато се нуждаеше от него, още откакто Несус я привлече в първата ни експедиция към Пръстенов свят. Не вярвам животът й да е имал дори бледа прилика с нормалното…
— И моят баща говореше понякога за Тила — вметна Новака. — Тъй и не могъл да си обясни какво е представлявала. А за кукловодите тя била част от размножителна програма, която трябвало да създаде хора с невероятен късмет. Кхмий вярва, че програмата им е постигнала успех.
— Не! — натърти Брам.
— Тя е мъртва — напомни му човекът. — И не те заплашва с нищо.
— Но какво ли пазител като нея е оставил след себе си, за да подготвя желаното бъдеще? Нашите замисли се простират цели епохи напред, Луис. Впрочем видя ли тук всичко, което искаше?
Щом се прехвърли, Брам извика:
— Най-заден, събуди се!
Кукловодът беше буден и танцуваше в пилотската си кабина… с още три призрака — твърде прозирни, за да го скрият от погледа на пазителя.
— Сетих се за нещо хитро — похвали се той. — Преди около час включих за малко двигателя на сондата. Спуснах я под ръба на страничната стена, за да остане незабележима за корабите на нашествениците.
— Искам данни.
Най-задния изсвири. Засияха уравнения в дъгоцветни редове.
Брам се съсредоточи в тях. Луис го виждаше за пръв път потънал в толкова дълбок размисъл, но и уравненията изглеждаха извънредно сложни. Поне със своите знания по математика едва ли би могъл да се справи!