— Добре — изрече пазителят. — Започни обратното ускорение още сега.
Кукловодът изпя акорд и зад него се откри изглед към страничната стена.
— Така може ли?
— Да, стига да не ми пречи да те виждам.
Ръбът беше високо горе, а върховете на пръскащите планини — много под него. Луис прецени на око, че сондата се движи на височина петстотин километра.
Най-задния изчурулика. Всички очакваха резултатите от тази команда, но не ги видяха веднага… Всъщност по засенчената част от стената заиграха сини отблясъци от включен малък двигател с термоядрен синтез. А светещите във въздуха уравнения подсказаха, че ускорението е започнало — някои от числата намаляваха неудържимо.
Призраците танцуваха с Най-задния. Луис ги позна въпреки различните им украси по гривата и козината. Несус, умножен по три.
Кзинтът гризеше нещо, от което падаха червени капки. Не особено привлекателна гледка, напомнила на човека, че е гладен. Отиде пред пулта на кухнята да си избере нещо, като не преставаше да следи екрана с крайчеца на окото.
Брам попита:
— Най-заден, какво знаеш за Тила Браун?
Кукловодът издаде звън като бронзова камбанка. Зад него се появи трета холограма. Доколкото Луис можа да се досети, беше само съдържанието на голям архив. Пилотската кабина се изпълни с изображения.
— Ела тук веднага! — гневно заповяда пазителят.
Кукловодът реагира мигновено. Пристъпи встрани и се озова при тях.
— Не бях си наумил нищо лошо…
— Предпочитам да си колкото може по-близо. Слушайте ме и тримата — опитвам се да създам мислен образ на пазител в ума си. Имам смътна представа за Кронос, Ана познавах добре, докато Тила Браун беше от непозната за мен раса. Предстои ни да се сблъскаме и с други пазители от раси, които много се различават от моята. Най-заден, какво ми показваш?
— Това са архивите на проекта по създаването на хора с късмет. Смятахме, че такива съюзници ще ни бъдат полезни. Експериментът беше ограничен по обхват — провеждахме го само на Земята. Добавихме лотария към официалните изисквания за придобиване право на деца. И следяхме всички, родени благодарение на лотарията. Дори влагахме средства за поддържането на организация, която се грижеше такива хора да се срещат и на свой ред да създават поколение.
— Тя наистина ли имаше късмет?
Луис вече не ги слушаше или поне полагаше сериозни усилия да не чува нищо. Когато успя да се измъкне от Пръстенов свят първия път. Тила бе пожелала да остане. Вече четиридесет години упорито се стараеше да не мисли за нея.
— Беше шесто поколение от децата на лотарията. Трябва да призная обаче, че не носеше късмет нито на нас, кукловодите, нито на спътниците си. Не мога да кажа, че сполуката работеше и за самата нея. Всяко същество се стреми към равновесие. Тила загуби своя партньор, след това пола, расовите си отлики, а накрая и живота си. Е, в такъв случай явно е трудно да се определи обективно що е късмет…
— Ами ако е търсила цел, за която си е струвало да умре? — обади се Новака. Луис зяпна от изненада, а кзинтът продължи: — Или пък я е подтиквало желанието да стане по-умна? Както е с баща ми. Че и с мен. Късметът й е дал и едното, и другото.
— Какво ще кажеш, Луис? — обърна се към него пазителят.
— Интересно обяснение…
Минаха толкова десетилетия, а нито веднъж не бе му хрумнало онова, което с лекота прозря единадесетгодишният котак!
— Няма ли да добавиш нещо?
Той затвори очи. Можеше да я види, да я докосне…
— По случайност се раздели с нас. Отново късмет. Когато пак я срещнахме, вече си бе намерила Търсача. Едър и як, роден за изследовател и пътешественик, значи и превъзходен водач. Мисля, че тя се влюби в него…
— Ясно, но все пак твоя партньорка ли беше или негова?
— Първо моя, после негова. Не е важно…
— Да разбирам ли, че те е изоставила заради него?
— Не само заради Търсача. Брам, тя се натъкна на тази… тази огромна играчка. А на Тила никога не би й хрумнало, че нещо е над нейните възможности, че няма да й стигнат способностите да си поиграе с него. Не можеше дори да помисли, че не й е по силите!
— Според теб е искала да си поиграе с Дъгата? Без да я унищожи, разбира се. Да приемем, че това е било възможно само ако се превърне в пазител. Оставил си я. А после?
— Търсача трябва да я е отвел до Картата на Марс или поне й е разказал достатъчно, за да се досети тя за най-важното. Знаела е, че влиза в странно място, в съкровищница, пълна с тайни. После… Я да видим — събужда се след преобразяването. Търсача е мъртъв. А Тила вече е пазител насред Ремонтния център. Открива как да превръща слънцето в свръхпрегрят лазер. И може би се упражнява, като маха още няколко комети от небето?