— Именно това направи!
— Научава се как да използва следящите системи на антиметеоритната защита. Забелязва, че орбитата на Пръстеновия свят е неустойчива. Намира и двигатели за корекция по страничните стени, но повечето липсват. Всеки пазител би могъл да предскаже какво ще стане в края на краищата. Тя се запътва към страничната стена. Брам, Тила взе ли си от жълтите корени?
— Корени, цъфнало растение и талиев окис.
— Намира кораби на Строителите, построени с двигатели за корекция на орбитата. Ана може и да е върнала няколко по местата им… Аха! Ето с какво се е занимавала твоята някогашна партньорка — пресрещала е завръщащите се кораби, вадила е двигателите и ги е монтирала отново на стената. Тила обаче е предположила, че Строителите просто не са успели да отмъкнат всички. И се заела с дотогавашната работа на Ана. Превърнала е неколцина размножители в пазители. Веднъж май спомена за планинец, вампир и мършояд… Вече са имали двадесет двигатели, а повече кораби не се връщали. Направеното не било достатъчно за предотвратяване на катастрофата. Тила оставила другите пазители да се занимават с двигателите. Отново се озовала в Ремонтния център. Сигурно е знаела какво й предстои. Забелязала е „Гореща игла на дознанието“ едва когато пак започнала да използва следящите системи…
— Би ли познала кораба?
— Корпус трети размер на „Дженеръл Продъктс“? Непременно.
— Как появата на „Иглата“ е променила плановете й?
— Брам, нали ти казах нещо за способността си да наподобявам мислено процесите в ума на пазител?
— Трябва да се опиташ!
На Луис не му се искаше да опитва.
— Ще ти предам каквото тя ми разказа. Не можела да се принуди да убие един трилион разумни същества, за да спаси тридесет трилиона. Интелектът на пазител и присъщата й емпатия… Съпреживявала е предварително тяхната гибел. Знаела е, че това е единственият изход; не се е съмнявала и че ние — аз, Кхмий и Най-задния — ще открием решението. И в същото време не би ни позволила да го изпълним… Брам, тя просто ни подканяше да я убием.
— Наблюдавах как се сражаваше с вас. Щях да се справя по-добре дори мъртъв!
— Ъхъ, за същото ти говоря. Въпреки това в по-напечено положение не съм изпадал през целия си живот. Никой хуманоид-размножител не може да се пребори с пазител.
— Ако е знаела, че не би се насилила да насочи плазмения шнур към страничната стена, защо се е върнала в Ремонтния център?
Отговорът беше очевиден и Брам не изчака да го чуе от тях.
— Какво е искала всъщност?
Луис поклати глава.
— Кое желание е изначално присъщо на пазителите? Поне това научихме за вас — подбудите ви са заложени във вашето съзнание. Закриляте своето генетично наследство. Ако то се загуби, преставате да се храните и умирате. Тила нямаше потомци на Пръстенов свят, но тук живеят предостатъчно хуманоиди. Близки роднини, ако си затвориш едното око и замижиш малко с другото. Не е имала изход, освен да ги спаси… Брам го прекъсна.
— Изчака „Гореща игла на дознанието“ с компютърните програми на кукловодите. Видях как ги приложихте и се радвам, че не се намесих.
Виж ти…
— Но защо просто не дойде при нас? Какъв смисъл имаше в онази схватка? — Постой… — Брам, Ана да не те напусна веднага след като убихте Кронос?
— Остана няколко дни, докато се подготви за пътешествието.
— И това се случи преди около седем хиляди фалана?
— Да.
— Значи в началото на тринадесетия век по нашия календар. Тя взе ли корени? Налага ли й се да се връща за още?
— Също като Тила взе корени, цъфтящо растение и талиев окис. Засадила дървото на живота, но след време то изсъхнало. Върна се преди около пет хиляди фалана. Не остана дълго при мен. Оттогава не съм я виждал. Или градината й този път се е прихванала, или просто Ана е мъртва.
— Ъхъ… И Тила се е сетила за това. Ако е имало особено подходящо място за засаждане на дървото на живота, градината на Ана е щяла да бъде там. А пък Тила Браун веднага би я познала.
— Ана щеше да прикрие добре градината си.
— Как ще скриеш растенията, ако трябва да ги огрява слънцето? Разбира се, едва ли би я разположила на място, където случайно минаващ хуманоид може да надуши дървото на живота. Но е искала да й бъде под ръка — на пръскаща планина, достатъчно високо, за да не стигат дотам балоните с горещ въздух. А защо не в пролом или някоя по-стръмна долина… Сега остава да познаем дали Тила я е намерила.
— Изводите ти в този случай?
Луис въздъхна.