— Брам, какви сведения имаш за пазителите, които са живи в момента?
— Най-заден, покажи му! Аз искам да се изкъпя.
ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
РЕЗЕРВЕН ВАРИАНТ
Сондата се носеше на няколкостотин километра над върховете на пръскащите планини. Пръстенов свят отминаваше под нея като необозрима замръзнала река, но вече не с хиляда и двеста километра в секунда. Сондата изравняваше скоростта си с неговата.
Луис попита кукловода:
— Вижда ли се от онази инсталация в кометата, която ти не разпердушини?
— Да, самата комета е над плоскостта на еклиптиката, но докато светлината стигне до нея, сондата вече ще е кацнала.
Новака седеше отстрани огромен и мълчалив. Кхмий го бе пратил да се образова и Брам го беше наставлявал повече от два фалана. Сега обаче Луис се питаше как да изпълни заръката да научи младока на мъдрост. Пазителите си имаха ум в излишък, та чак им течеше от ушите, но мъдрост?… Дали недораслият кзинт беше способен да прозре разликата?
— Пръснал си на атоми всичко друго, откъдето биха могли да забележат термоядрен двигател, нали?
— Да.
— Добре. Да разгледаме ръба на страничната стена.
— Луис, разбери най-сетне, че не съм в състояние да ти покажа пазители. И аз чух нареждането на Брам, но не разполагаме с чак такова увеличение.
— Какво мога да видя тогава?
Най-задния бе натрупал цели фаланй записи от наблюдения на стените и пръскащите планини. Навсякъде, не само по стръмните склонове, имаше трескаво мигащи хелиографи.
Кукловодът спря записа на едно село. Около хиляда къщи, разпрострели се от едната страна на величествен водопад, издигащ се приблизително три хиляди метра над равнината. От другата страна на водопада се забелязваше площадка за балони с горещ въздух — скала, белязана с ярка оранжева боя. Надолу, между леда и каменните блокове, се трупаха работилници и складове, стигащи до друг оранжев камък и още една площадка. Обитателите на това място явно добре знаеха, че пътуващите с балони зависят и от капризите на ветровете.
Кукловодът му показа и друго село на осемдесет милиона километра нататък по Дъгата. То пък се ширеше по ниски обрасли хълмове. Покриви от спретнати зелени чимове и наредени по-високо сгради. Над и под тях — все съдите оранжеви площадки за кацане.
— Новако — озърна се Луис, — ти си гледал повече от мен. Какво пропускам?
— Луис, не си представям кое е важно за теб, за да ти посоча пропуските; Жилищата им се различават, но са разположени по почти еднакъв начин. Балоните и работилниците са едни и същи навсякъде. И Брам, и аз смятаме, че огледалата на нощните хора предават успешно чертежи, карти, прогнози за времето, вероятно дори записана по някакъв начин музика… Търговия с идеи.
— Също като междузвездната.
Страничните стени бяха от сравнително тънък слой скрит — материалът, от който бе изградена основата на целия Пръстенов свят. По якост се равняваше на силата, свързваща атомните ядра. Но дори скритът не издържаше на метеорити, забиващи се с огромна енергия заради скоростта на въртене на гигантската конструкция. Луис забеляза дупка високо в стената, на десетина милиона километра срещу посоката на въртене спрямо другия Голям океан. Иначе навсякъде виждаше опорите за липсващите двигатели, разположени на пет милиона километра една от друга по еднообразния ръб. По протежение на една трета от него се точеше и тънка нишка — недовършена магнитно-левитационна транспортна система.
Но на двадесет и три от опорите отново имаше двигатели. И при най-голямото увеличение мъничките двойни тороиди едва личаха.
— Ето как изглеждат включени — обади се кукловодът.
Промяната не беше особено впечатляваща. При термоядрения синтез се излъчват най-много рентгенови лъчи. Правоточният Бусардов двигател свети и във видимия спектър само защото се нагорещява или понеже в него навлиза работна маса за увеличаване на тягата. Сега дантеленият двоен конус ставаше яркобял и се огъваше според магнитните полета на плазмата. Тороидите приличаха на тънкото кръстче на оса, сътворено от ослепителен огън, а по оста се проточваше призрачен тъмносин пламък.
Най-задния пусна последователни записи от работата по-двадесет и третия двигател. Крановете и въжетата бяха толкова големи, че се виждаха. Забелязваха се и огромни плоски платформи, може би действащи на магнитно-левитационен принцип. Никаква надежда да зърнеш нещо с размерите на човек!
Ех, той мислеше само как да си поприказват, без да ги подслушва Брам…
Пазителят се къпеше в банята на екипажа. Дълбоко в себе си Луис признаваше, че именно това устройство запази неговия и на Кхмий разсъдък, а навярно помогна не по-малко и на Кауаресксенджаджок и Харкабийпаролин. Въпреки това то беше тясно, едновременно сложно и първобитно. Чуваха шепота на струите през стената.