Подхвана по-невинно, за проверка:
— Щом изобщо му хрумва да се къпе, недоумявам защо не използва твоята кабина.
— Луис, съжалявам, че не мога да ти покажа пилотската си кабина. Схемата на този диск не подлежи на промяна. Невъзможно е да прехвърля същества от други раси.
— Прекалено много цениш уединението си — промърмори кзинтът.
— Знаеш, че не е така. Имам нужда от общуване. Щом липсват други от моя вид, търся компанията на Луис или дори твоята. Но в избора си ние се съобразяваме първо с нашите опасения. Когато замислях този кораб, поддадох се на страха.
— Успя ли да убедиш и Брам, че това е истина?
— Надявам се, защото е вярно.
На сондата й оставаше още час, докато изравни скоростта си с тази на Пръстеновия свят.
— Ще имаме нужда от скафандри — напомни Луис. — Я да проверим дали са годни.
— Винаги поддържам своя в идеално състояние — натърти кукловодът.
— Не се съмнявам. Прехвърли мен и Новака в дока на совалката.
— Не е зле да дойда и аз — побърза да каже Най-задния. — Защото има и друго оборудване, което е задължително да проверя.
Стъпиха един след друг върху диска.
— Тук няма да ни подслуша — увери ги кукловодът. Кзинтът изпръхтя, а човекът се усъмни:
— Ами ако един пазител с неговата изобретателност иска непременно да чуе какво обсъждаме?
— Няма да успее. И аз щях да подслушвам теб. Кхмий и… — Да, Харлоприлалар от расата на Строителите не бе доживяла момента кукловодът да я включи насила в екипажа си. — Оттук. Никой не би могъл да добави дори само още едно устройство в дока на совалката, без да науча.
Кой знае…
— Най-заден, ти като че ли вече не се чувстваш в безопасност дори в личната си пилотска кабина?
— Брам е измислил как да ме нападне и там.
— Нямаш ли с какво да му попречиш?
— Засега не проумявам какво точно средство използва.
— Да не е само умела заблуда, а? Той е имал време да поработи върху психиката ти. Виждам, че вече изпитваш ужас от присъствието му.
Погледът на двете глави се съсредоточи към Луис.
— Убеждавам се, че така и не си се научил да ни разбираш. Криещият се в Ремонтния център пазител ме ужасяваше от самото начало. Сега просто продължавам да се плаша от него. Каквото и да си намислил, за да го надхитриш, ще приема риска или ще се откажа само в зависимост от вероятността да победим. Не обръщам гръб на всяка опасност.
— Аз пък не смятам да нарушавам договора си!
— Това е чудесно.
Имаше няколко скафандъра и обогатители, предназначени за хора. Луис и Брам щяха да носят два комплекта. Той провери всички херметични съединения. Изпразни старателно рециклиращите резервоари и от последната прашинка в тях, допълни хранителните запаси, продуха отново скафандрите и презареди батериите.
Новака се занимаваше със своя защитен костюм. Най-задния оглеждаше подредени накуп прехвърлящи дискове.
— Знам защо умря Тила Браун — промърмори Луис.
— Пазителите умират лесно — отвърна кукловодът, — когато се почувстват ненужни…
Човекът завъртя глава.
— Открила е нещо. Може би градинката на Ана, може би следи по двигателите за корекция на орбитата. Все едно. Знаела е, че в Ремонтния център има друг пазител. Била е принудена да вкара „Иглата“ в Картата на Марс, но така ни е направила негови заложници в борбата с нея. Единственият начин да ни осигури безопасност е била собствената й смърт. Обаче…
— Луис, нямаме време. Казвай какво искаш от нас!
— Искам да променя схемата на прехвърлящите дискове, без Брам да научи. После може би ще се наложи да я възстановя в първоначалния й вид. Още не знам дали съм налучкал най-доброто решение. Имам нужда от резервен вариант.
— Какво означава това? — не сдържа любопитството си кзинтът.
Отговори му Най-задния:
— Означава да решиш предварително какво ще правиш тогава, когато няма да ти остане време за умуване.
— Като първата и основна отбранителна техника при бой с вашите ножове уцай — обясни Луис. — Ако те нападнат изненадващо, спасява те подготовката.
— За изкормващия удар ли говориш?
— Не знаех, че се нарича така, но не се съмнявах, че го има. В което и да е бойно изкуство принципът е все същият — превръщаш движенията в условен рефлекс, за да не ги измисляш тепърва при атаката на противника. По подобен начин задаваш на компютъра команди какво да върши, ако не въвеждаш никакви допълнителни указания.