— Хитро — одобри Новака.
— Най-заден, май не мога да разбера нещо в схемата на твоите дискове…
Обсъдиха затрудненията на Луис.
— Системата проверяваше дали наистина искаш да извършиш промяната. Винаги натискай ръба на диска надолу.
— Схванах. Вече мога да го правя и без ти да забележиш. Така ще отричаш искрено обвиненията, че си замесен. Новако, ще имам нужда и от отвличане на вниманието.
— Опитай се да ми опишеш по-точно какво искаш от мен.
— Аз самият още нямам и най-смътна представа. Но мисля, че едва ли ще трае повече от две вдишвания.
Когато се пренесоха в каютата, Най-задния тъкмо казваше:
— Луис, известно ли ти е, че умираше?
Човекът се подсмихна.
— Според традиционното виждане по въпроса всички умираме полека-лека. Може би с изключение на кукловодите и пазителите. Здравей, Брам. Някакви промени?
Пазителят беше изпаднал в бяс.
— Най-заден, искам най-голямото увеличение. Трябва да видя това село! И направи изображението по-светло!
Сондата летеше през един от засенчените участъци. Много по-близо от наближаващата светла ивица бяха подредените по тъмния сняг на поредната пръскаща планина силуети.
Кукловодът изсвири като камерен струнен оркестър, съпровождащ флейта. Всичко в екрана изведнъж се освети изкуствено и стана по-едро.
Видяно почти точно отгоре, селото приличаше на голям разлят кръст. Бялото на къщите се различаваше от оттенъците на снега. Наклонените покриви се редяха върху скални площадки сред канарите, свързваха ги отъпкани тъмни пътеки, простиращи се на трийсетина километра. Вертикална широка лента от работилници и складове минаваше през средата му. Сградите бяха събрани нагъсто на височина два-три километра над равнината. Горе и долу се виждаха неизменните яркооранжеви петна и още неясни цветове.
Пазителят вече се владееше напълно.
— Мястото ти беше тук. Опасявах се, че сондата ще отмине, преди да се върнеш. Разбираш ли защо това ме тревожеше?
— М-м… А, да.
Едва сега забеляза най-важната подробност. Три сребристи квадрата. Големи товарни платформи. На първата нямаше нищо, на втората — непознати очертания. А върху третата се мъдреше по-малък кафяв квадрат, откроен отстрани със светли широки линии. Колата на Народа на машините още беше върху платформата си, вързана до горната площадка за кацане на балони.
— Бързичко са се покатерили — отбеляза Луис.
Денят ги връхлетя с хиляда и двеста километра в секунда. Екранът блесна ослепително и след секунда се регулира автоматично.
— Имат свое мрежово око — напомни Новака.
Кукловодът нагласи още един екран до този от камерата на сондата. Станаха четири. Вече можеха да наблюдават и от предницата на колата.
Ето ги червенокожите пастири, увити в прекрасни пухкави кожи на сиви и бели ивици. Луис зърна само керемиденочервените пръсти, подаващи се от широките ръкави, плоските носове и тъмните очи, скрити дълбоко в качулките, но нима можеше да сбърка? Безстрашните изтребители на вампири! Няколкото по-едри фигури, също в кожи от главата до петите, трябваше да са планинци. Имаха широки длани с дебели пръсти. Лицата им бяха сребристосиви.
От всички усти начесто излизаха облачета пара — значи работеха усилено… Изведнъж червени и кафяви ръце сграбчиха размитите краища на екрана и изображението се заклатушка.
— Сондата ще бъде далеч от мястото, преди да я забавя достатъчно — обади се Най-задния. — Искаш ли да я върна, за да огледаш пак?
— Защо? Имаме начин да ги наблюдаваме. Най-заден, доближаваме единия край на транспортната система по ръба, където е вероятно да ни засекат. Издигай сондата над стената, когато можеш.
— Слушам и изпълнявам. След дванадесет минути.
Селото бе останало далеч назад, а откъртеното мрежово око се движеше на тласъци и подскоци — издигаха го по несигурни опори в стръмните скали. Екраните отчасти се препокриваха.
— Къде бяхте? — най-сетне попита пазителят.
— Времето да провериш скафандъра си… — започна Луис.
— Да, докладвай.
— … е преди да вдишаш жалко вакуум.
— Ти проверяваш по списък, аз веднага виждам състоянието на системите.
— Ще запомниш първата си грешка, макар и за кратко. Втора не би успял да допуснеш.
— Разбрах. Какво е положението?
— За скафандъра на кукловода не знам нищо. Нашите ще поддържат живота ни два фалана. Допълнихме и презаредихме каквото трябва. Най-задния разполага с шест свободни прехвърлящи диска, затова можем да връщаме някои запаси за рециклиране. Можем също да напръскаме мрежови очи където поискаме. Не намерих оръжия в дока на совалката. Предположих, че си ги преместил. Ти решаваш какво ще носим. Не се сетихме има ли и друго за проверяване.