Брам премълча.
От наблюдателницата на „Скритият Патриарх“ не се виждаше нищо ново и Най-задния изчурулика на този екран да изчезне. Сондата летеше край страничната стена, хвърляйки виолетови отблясъци. Следващото „око“ подскачаше по полегат склон към правоъгълници, затрупани от сняг.
— Ти умираше — упорито напомни кукловодът.
— Видя ли?… Няма значение! Я ми покажи медицинското заключение на машината.
Най-задния издаде звук като от гонг. Подробно описаното състояние на Луис Ву преди лечението отчасти закри двата екрана.
— Ето ти го на интерезик.
Биохимия… промени в структурата, дивертикулоза. Тандж!
— Най-заден, човек е способен да свикне с онова, което му причинява възрастта. Някога старците са казвали: „Ако сутрин се събудиш и нищо не те боли, значи си умрял през нощта.“
— Не е смешно.
— Но и идиот би забелязал, че не е наред, ако започне да пикае газ заедно с урината.
— Струваше ми се крайно неделикатно да те наблюдавам и в такива моменти.
— Много ми олекна от това, което каза! А и дали щеше да забележиш нещо? Дивертикулозата означава поява на малки, издути от газ участъци по дебелото черво. Навреждат на организма по най-различни начини. Моите изглежда са се съединили с пикочния мехур. Тъканта се е инфектирала и перфорирала. Така се е появила свързваща тръбичка между дебелото черво и мехура. Фистула.
— Ти какво си мислеше?
— Имах медицинския комплект. Инжектираше ми антибиотици. Два-три дни се надявах… Случва се на онова място да се появи газ и от проникнали бактерии. Тогава лекарствата щяха да ми помогнат. Скоро обаче разбрах, че имам нужда от водопроводчик, тъй да се каже.
Новака обикновено избягваше да гледа някого право в очите, но този път се вторачи в Луис. Ушите му бяха така плътно прилепнали към главата, че не се виждаха.
— Умирал си? Когато отказа първото предложение на Най-задния?
— Да. Най-заден, ако знаеше, щеше ли да се примириш с предложения от мен договор?
— Въпросът ти е несериозен. Луис, изразявам възхищението си. Ти си страховит противник в пазарлъците.
— Благодаря.
— Възстанови изгледа от сондата — намеси се пазителят. — И аз благодаря! След шест минути тя ще се издигне над ръба и ще премине от външната страна на стената. Най-заден, да разчитам ли, че няма да загубим сигнала?
— Скритът спира част от потоците неутрино. Би трябвало да се дължи на някакъв процес в атомните ядра на основата. Но отслабването на сигнала е предсказуемо и знам как да го компенсирам.
— Добре. Моят скафандър в изправност ли е?
— Та това е резервният ми в края на краищата! — напомни Луис. — Избери който от двата ти се стори по-надежден. Аз ще нося другия.
Сондата все повече изравняваше скоростта си с тази на Пръстеновия свят.
— Сега ли?
— Сега.
ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
ПЛОЩАДКАТА
Висок чукар, 2893 г. от н.е.
Платформата и колата върху нея се издигаха в нощта. Уорвия и Тегър се крепяха един друг в товарния корпус. Страхът от височини е труднопоносимо изтезание. И двамата креснаха, когато усетиха удара, но тутакси се разсмяха — все още бяха живи.
А да излязат от привидната безопасност на корпуса беше истинска мъка. Задъхваха се и трепереха в ледения разреден въздух. Слънцето тъкмо се подаваше иззад засенчващата плоскост.
Мършоядите примигаха в предутринния здрач. Побързаха да влязат в колата, за да потънат в сън.
Арфиста бе откарал платформата при по-високата от белязаните с оранжево скали. Остави я до друга подобна, където имаше три кошници с разстлани по земята балони.
Селото се разбуждаше. Надолу по склона обвити в кожи фигури се подаваха от заснежените си къщи.
Дори за номад като Тегър то не беше особено голямо. Все пак не можеше да прецени колко жилища и обитатели има — заради снега, който ги правеше почти невидими. Покривите се забелязваха най-вече от сенките, които хвърляха.
Петима местни хора пристъпяха към дошлите отдолу посетители. Над тях кръжеше птица с човка на хищник. Червенокожите пастири се взираха в посрещачите си, но не различаваха нищо изпод няколкото слоя кожи. Видяха само, че петимата носят мехове с вода и още дрехи.
Водата се оказа топла. Беше неописуемо удоволствие да я поглъщат. Уорвия и Тегър с трескава припряност навлякоха подадените им допълнителни одеяния и се загърнаха така, че само носовете им се подаваха от качулките. Уплахата от студа и учестеното им дишане май развеселиха планинците.