— Не, не стряскайте се, това чуден ден! — увери ги Сарон на почти неразбираемия си диалект. — Трябва ходи във виелица. Тогава се учи почита планина!
Петимата наобиколиха от всички страни колата, направена от желязо и дърво. Не обърнаха никакво внимание на товарната платформа.
Изглеждаха като буренца с кожите по себе си. Дрехите на Сарон се отличаваха — бяха на бели и зеленикавокафяви ивици, с качулка от главата на някаква очевидно свирепа твар. Тегър предположи, че тази жена заема по-високо положение.
Сарон разглеждаше бронзовата паяжина и каменната й основа.
— Това ли око?
— Да — увери я Уорвия. — Сарон, не знаем какво да правим сега.
— Казаха ни, че идват и нощни хора. Те къде са?
— Спят. Не е нощ, та да излязат. Жената се разсмя.
— От майка ми чувала, че това само приказки. Значи наистина бродят нощем?
Червенокожите закимаха.
Птица се носеше по вятъра с неподвижни криле, после изведнъж се спусна далеч надолу по склона. Удари с нокти и се издигна, стиснала гърчещо се животинче.
Деб попита:
— Какво трябва види това око?
Тегър и Уорвия нямаха представа. Смущението им явно пролича и Деб си отговори сама:
— Да, огледало и проход. Взимаме око с нас. То говори ли?
— Не.
— А откъде знаете, че още вижда?
— Питай Арфиста и Тъжната флейта — вдигна рамене Тегър.
— Ще вляза да ги завия — сети се Уорвия. — В този мраз може и да умрат насън.
— Правилно се сетила — одобри Дженауил и останалите побързаха да внесат кожи в товарния корпус.
После Харийд и Барей се заеха да свалят бронзовата паяжина. Тегър реши, че тези двамата трябва да са мъже. Макар да зяпаха гостите с откровено изумление, предпочитаха да си мълчат. Очевидно тук жените приказваха повече.
Опита се да помогне. Но докато пристъпяше настрани, хванал единия край на каменния къс, усети, че се задушава. Деб и Дженауил дойдоха да държат от неговата страна и го накараха да отстъпи. Едва си поемаше дъх.
— Ти болнав — отсъди Сарон.
Той се постара да диша не толкова шумно.
— Е, поне можем да ходим.
— За твои дробове тук няма достатъчно въздух. Утре обаче ще усещаш повече сили. Днес вие двама трябва почивате.
Планинците понесоха паяжината косо надолу към къщите. Сарон вървеше с Уорвия и Тегър, сочеше им къде да стъпват и беше готова да ги прихване, ако се подхлъзнат.
Птицата се спусна върху парчето щавена кожа, пришито на горната дреха на Деб. Жената се препъна, изруга на непознат език и крилатият досадник отлетя.
Тези хора се движеха учудващо уверено по коварния наклон.
Двамата червенокожи си помагаха, за да се задържат на крака. Прекалено дълго се бяха клатушкали в товарния корпус. Сега им се струваше, че дори планината се олюлява под ходилата им. А вятърът сякаш търсеше и най-нищожната пролука в дрехите. Тегър замижаваше, за да махне изникващите сълзи от клепачите си.
Вече дишаше малко по-спокойно. Подвикна на Деб:
— Какъв беше този език? Твоят ли? Как научи търговското наречие?
Жената произнасяше особено и гласните, и съгласните. Червенокожият напрягаше слух, за да долови смисъла на изреченията през воя на вятъра.
— Нощни хора казали да обясни всичко на вас. Но вие не трябва издава пред вишнищий от равнина. Ще пази наши тайни, нали?
Тегър не разбра за какво говори, но Уорвия се сети.
— Вашнещ — произнесе правилно думата тя. Пазители… Значи трябваше да не издават тайните на планинците пред равнинните пазители!
— Да, няма да им кажем нищо — обеща Тегър.
— Тила дошла отдолу, от равнини — подхвана Деб. — Чудновата била, цялата на буци, не можела прави рещра. Разбира, нали? Ей тук нямала нищо. Сама ни показала. После влязла в проход. Ние знаем език на огледала, но лошо. Тя ни научила да предава добре, заръчала да научим и хората от балони. И влязла в проход. Върнала се след седемдесет фалана, а била все същата. Тъй ние се уверили, че тя наистина вишнищий.
Навлязоха сред къщите — правоъгълни кутии от цели одялани трупи, явно пренасяни от по-ниското. Наобиколиха ги деца с бляскащи в качулките очички. Бърбореха неуморно и Уорвия се опитваше да отговаря на въпросите им.
Тегър попита:
— А ще можем ли и ние да говорим с тази Тила?
— Тя пак слязла в равнина преди четиридесет фалана — отвърна Деб.
— Повече — сдържано я поправи Сарон. Намеси се и Дженауил:
— Вие какво знае за рещра?
Червенокожият се озърна към Уорвия, която опита да се измъкне също с въпрос:
— А вие как сте научили за ришатрата? И други хора от равнината ли се качват при вас?
Всички планинци се разсмяха.
— Не отдолу, а отстрани! — обясни с кикот Деб. — Гостуват ни от близки планини…