— Как, не сте ли всички от една раса?
— О, не сме. Ние тук живеем във Висок чукар. А Сарон…
Стигнаха до врата. Тегър пусна Уорвия да влезе преди него. Птицата се настани на рамото на Деб и също се вмъкна в къщата.
Тясното помещение беше само преддверие, ала имаше куки за окачване на излишните кожи. В дъното се виждаха още две врати, разположени една срещу друга.
Щом започнаха да смъкват горните си дрехи, хората от двете раси се вторачиха в тях с откровено любопитство.
Планинците от Висок чукар бяха широки в телата и в лицата, с дълбоко хлътнали очи. Тъмните им коси — а и брадите на мъжете — се виеха на ситни къдрички.
Деб се оказа яка жена на средна възраст. Птицата Скрийпу й принадлежеше. Приличащите си младежи Харийд и Барей бяха нейни синове. Още по-младата Дженауил живееше с Барей.
А старата Сарон с дълбокия глас не беше като тях. Уорвия забеляза нещо странно в очертанията на челюстите и ръцете й, затова попита:
— И ти ли си от Висок чукар?
— Не, от Двоен връх съм. Един балон ни пренесъл до Висок чукар, така подминали Дребосъка, където щели да гостуваме. Тук вятър духа в лоша посока. Не могли да се върнем. Други продължили нататък, но мой мъж Макрей склонил да останем. Той вече не може има деца, аз пък родила моите, защо да не живеем във Висок чукар?
Стаята беше с висок таван, мебели почти нямаше. Прът с напречник за птицата, две ниски масички без столове. Тегър се чудеше дали и в другата половина на дома за гости не живее някой.
Мъжете подпряха бронзовата паяжина на стената. После планинците насядаха в кръг с кръстосани крака, оставиха място и за двамата червенокожи.
— Това сега ваше място — обясни Сарон. — За повечето гости топло, но вие сигурно трябва спите завити с кожи.
Дженауил махна с ръка.
— Ние Висок чукар. Съседи в посока на въртене се нарича орлови хора. Техни носове като човки. По-дребни от нас, по-слаби, обаче правят най-здрави балони. Дори продават на други. Може имаме деца, ама съвсем рядко, затова не отбягваме рещра с тях. Срещу въртене са ледени хора. Живеят нависоко, не бягат от студ. Мазаресч си родила момче от един такъв мъж. Както тя разправя, докато правили ришатра, цяла планина се разтресла… Нейно момче Джарт може катери по-нависоко от други деца. Идват гости и от двете посоки. Всички приемаме, правим ришатра, а деца не се раждат. Те казват, че с тях същото било. Хора от съседни планини понякога правят деца, но от далечни — никога. Тила ни обяснила, че наши праотци се местили от планина на планина и се променяли. А вие?
Уорвия така се бе захласнала от кикот, че не можеше да говори. Тегър си помисли, че по-скоро й е неудобно, отколкото весело. Помъчи се да измъдри смислен отговор.
— Из равнините се пътува лесно. Срещат се всякакви раси, смесват се по различните земи. Виждаме какви ли не разновидности на ришатра. Ние, червенокожите пастири, бродим с нашия добитък през целия си живот. Не можем да участваме в ришатра. И избираме партньор само веднъж. — Не успя да разгадае реакцията им, ала продължи: — Някои раси правят ришатра за удоволствие, други заради търговията, трети — за да сложат край на война или да отложат раждането на деца. Чували сме за блатни хора, почти лишени от разум, с които ришатра е много приятна, а и особено удобна за онези, дето не искат да губят време в ухажване. Водните хора са готови за ришатра с всекиго, който успее да задържи дъха си по-дълго, но малцина се престрашават…
— Водни хора ли?
— Барей, те живеят в течна вода. Не вярвам да са ви посещавали.
Пак смях. Дженауил се обърна към Уорвия:
— Значи не правите рещра, а само слушате?
— Нямаме какво друго да предложим, когато ни идват гости от най-различни раси. Ако искате, поговорете за това с нощните хора, когато се събудят.
Тегър забеляза, че лицето на Дженауил се изопна.
— Моля да разберете — започна Сарон, — ние правим рещра само с хора от близки планини. Всички планинци, всички приличаме си, ако ще и да няма деца. А вие…
Тя потърси подходящите думи и накрая млъкна.
Малко сте странни? Големи особняци сте? Изглеждате ни като… демони от равнината?
Преди тишината да стане още по-неловка, Уорвия изрече:
— Чували сме, че пазителите могат да проникнат във всяка тайна. Защо се надявате да скриете нещо?
— Само от равнинни вишнищий — обясни Деб.
А Сарон добави:
— Вишнищий опасни. И Тила ни казала, и нощни хора ни казали, и в легенди така. Но проход принадлежи на Висок чукар. А той нужен на вишнищий. Проход минава през странична стена. Така те излизат от света, ако носят свои дрехи като балони и шлемове с прозорчета отпред. Нощни хора не искат вишнищий да ровят в техни дела.