От носа изскочи нещо.
И в пилотската кабина светна още един екран. Показваше сондата, задържана на място от син пламък. После тя продължи надолу и в екрана останаха само звездите.
— Сега — обади се Най-задния — имаш мрежово око и извън Пръстенов свят.
— Нужно ми е още едно от външната страна на основата. Погрижи се — заповяда Брам.
— Слушам и изпълнявам. Кукловодът обаче не направи нищо.
— Най-заден!
— Вече съм изпратил команди на сондата — да изключи двигателя и да се завърти около оста си. Искам да огледам.
В екрана се появяваха ту страничната стена, ту звездният простор… докато и една сребриста нишка се показа на черния фон.
— Виж това! — викна Луис. — Включи двигателя или ще се удари в него!
— Ей сега. — Висок звук от флейта. — Какво е то според теб?
— Прекалено тясно изглежда за издатина на космодрум. Чакаха напрегнато — получаваха информацията няколко минути след събитията заради огромното разстояние. Сребърната нишка се уголемяваше в екрана, виждаше се все по-ясно. Вече личаха сегменти, сякаш тя беше някакъв невероятен червей.
Въртенето на сондата се прекрати. Краищата на екрана потрепнаха — двигателят се включи, излъчвайки огромно количество рентгенови лъчи.
Непоносимо сияние като от взрив на свръхнова звезда нахлу през холограмата.
Луис, закрил очите си с длани, чу адска музика, после глас, изведнъж лишил се от всякаква прилика с човешкия.
— Загубих единствения си източник на гориво! Брам невъзмутимо изрече:
— Тревожа се повече от врага, който стреля по нашата сонда.
— Отправят ни предизвикателство! — раздаде се безумен зверски рев. — Дай ми оръжие и ме прехвърли там!
Дали Новака си представя така маневрата за отвличане на вниманието? Или сме затворени натясно с побеснял кзинт?
— Пусни ме в пилотската кабина! — примоли се Най-задния. — Трябва да проверя дали някои системи на сондата още работят.
— Как си го представяш? Тя е унищожена, а нашето присъствие вече е известно на врага, щом ни нападна. Възможно ли е някой пазител да реагира толкова бързо или това е дело на нашествениците?
— Поне прехвърлящият диск трябва да е невредим.
Луис мигом се ококори.
— Как тъй?!
— Не съм глупак! — възмутено изблея кукловодът. — Щом сондата мина над ръба, включих линия за прехвърляне. Изстрел от каквото и да е кинетично оръжие, дори плазмен шнур би преминал, без да причини вреди.
— Преминал значи… Докъде?
Луис примига. В очите му още играеха шарени петна.
— Връзката е с диска на Монс Олимпус.
Човекът избухна в гръмък смях. Едва ли можеше да се надява, че точно в този момент хиляда марсианци са се събрали там, за да подготвят нов капан, и все пак…
Големи нокти стиснаха рамото му, лъхна го миризма на сурово месо.
— Луис Ву, във война сме! Не е време да се разсейваш!
Да се разсейвам ли? Аха…
— Новако, върви да си облечеш скафандъра. Донеси и моя, вземи пръскачка за мрежови очи, също купчината товарни дискове, където и да ги е… Брам?
— В трапезарията на „Скритият Патриарх“ са — отвърна пазителят.
— Най-заден, първо прехвърли там кзинта. Брам, осигури му някакви оръжия. Ако прехвърлящият диск на сондата е изправен, ще се възползваме от него.
— Върви — разреши Брам.
Кукловодът затрака като с кастанети, след това звънна като камбанка. Новака изчезна. Най-задния се озова в пилотската си кабина, скоро езиците му облизваха нещо подобно на чуждоземна шахматна дъска, която сигурно беше виртуална клавиатура. Едната глава се обърна да съобщи:
— Връзката все още е активирана. Прехвърлящият диск работи.
— Опитай да напръскаш мрежово око — нареди Брам.
— Върху какво?
— Във вакуума.
След единадесет минути изключеният екран отново светна — бавно въртяща се звездна панорама, по която сякаш минаваха мудни вълнички. Луис си представи как мрежовото око пропада и се отдалечава постепенно от останките на сондата. И докато пазителят се тревожеше какви ли ги върши кзинтът, опитвайки се да следи същевременно всяко действие на кукловода и ставащото в четирите холоекрана, човекът коленичи до прехвърлящия диск и надигна горния ръб.
Грейна мъничка холограма от чертички — системата от прехвърлящи дискове. По-голяма схема би го издала, но явно и тук Най-задния предварително се бе погрижил за безопасността си. Луис бързо набра промените и натисна ръба надолу.
— Виждаш ли?
— Най-заден, обясни ми веднага как сме могли да пропуснем това!