Пазителят и кукловодът изобщо не му обръщаха внимание. Той отново се обърна към екраните.
За реещото се мрежово око нишката се бе превърнала в сребриста лента с извити нагоре краища, досущ миниатюрно копие на Пръстеновия свят. Над нея се редяха тънки пръстени.
Нямаше съмнение — виждаха транспортна система на магнитно-левитационен принцип. Аварийният екип на Тила явно я бе продължил по външната страна на стената.
— Е — подхвърли човекът, — аз поне не съм се любувал на подобно зрелище от половин година.
— Трябваше да наблюдаваме по-внимателно — призна Най-задния.
Сребристата лента се скри над горния край на екрана, останаха само звездите. Трепкащото мрежово око вече беше под основата на Пръстенов свят и пропадаше в безкрая.
— Трябваше да се досетя — поклати глава Луис. — Ти също, Брам. С какво друго създадените от Тила пазители са могли да пренасят двигателите, за да ги върнат по местата им?
— Началният пункт е далеч срещу посоката на въртене, може би в някой от космодрумите. Тук няма защо да търсим работилниците им.
В каютата се появиха товарните дискове с различни инструменти за работа във вакуум и пръскачка за мрежови очи. Луис напъна с рамо да избута купчината настрани. Освободи място за Новака.
Кзинтът бе навлякъл прилежно скафандъра си. Бутна назад шлема и попита:
— Готови ли сме?
Човекът посочи звездната панорама:
— Нали не искаш да се прехвърлиш в онази пустош?
— Връзката все още е активирана, крайната точка престана да се мести! — изненада ги Най-задния.
— Какво?… Пазителят изрече рязко:
— Обгорена с плазма и още работи? Невероятно! Луис взе пръскачката.
— Да проверим. — Останалите го гледаха с недоумение. Явно не бяха схванали идеята. — Най-заден, искам пак да пусна мрежово око през прехвърлящия диск на сондата. Да видим на какво ще се лепне!
Бронзовата паяжина изчезна.
Зачакаха. Новака се пъхна под душа. Тридесет и пет дъгови градуса по Пръстеновия свят — пет и половина минути дотам и още толкова, докато сигналът се върне. Пренасящите кабини не можеха да надхвърлят скоростта на светлината. Май същото ограничение важеше и за прехвърлящите дискове.
— Имаме сигнал — съобщи кукловодът и единият му език се стрелна към клавиатурата.
Пети екран. Звезди и черната грамада на страничната стена. Неясно туловище в единия край — може би сондата. Образът не беше задоволителен, но поне предавателят не се движеше. Бе се тръшнал точно върху трасето на транспортната система.
— Новако, вземи пръскачката — заповяда Брам. — Прехвърли се. Сложи око там, откъдето можем да видим нещо интересно. Върни се незабавно и докладвай. Не се опитвай да провериш има ли опасност. Знаем, че има.
Изпревари ме!
Луис тепърва нагласяше скафандъра по тялото си. Младокът щеше да стъпи върху диска, преди той да се е подготвил.
— Брам, не припирай толкова. Трябва да е въоръжен!
— С кого искаш да се сражава? С вече намиращите се там пазители? Предпочитам да забележат веднага, че не ги заплашва с нищо. Новако, прехвърли се!
Кзинтът изчезна.
Все пак Луис облече скафандъра. Имаше единадесет минути за прахосване.
Нима Кхмий се е заблуждавал, че старец като него може да усмирява и закриля доближаващ зрялата си възраст кзинтски мъжкар?!
Минаха само четири минути, преди в екрана да се покаже нещо.
Тъмно, размазано по краищата му петно — някой май оглеждаше внимателно разнебитената сонда. Изведнъж се очерта отчетливо и съвсем отблизо. Необикновен скафандър, плътно прилепнал, с шлем като полупрозрачен мехур, а вътре — триъгълно лице с втвърдена до кост уста. Пръст в ръкавица сякаш се опита да ги докосне, минавайки по невидимите за Луис извивки на паяжината. Съществото бе открило мрежовото око.
След миг се извъртя светкавично, но и тази пъргавина не му помогна. Черен силует се стрелна край него и отскочи извън екрана.
В прилепналия скафандър зееше широк разрез по левия хълбок. Нападнатият вдигна оръжие, напомнящо за старинен химически ракетен двигател. Виолетовобелият пламък като че не улучи целта си. Съществото се понесе, почти закрило дупката с лявата си ръка, докато стреляше неспирно с дясната. След него обаче оставаше призрачна следа от ледени кристалчета.
Брам промърмори:
— Ана.
— Тя ли пострада?
— Не, уби жертвата си. И двамата са пазители, произлезли от вампирите. Но аз помня как умееше да връхлита набелязаната плячка…
— Как ще предупредим Новака?
— Няма никакъв начин.
Луис чу зъбите си да скърцат. В момента кзинтът всъщност не беше никъде — сигнал, безтелесна точка, енергиен квант, понесъл се със скоростта на светлината към мястото, където един пазител, току-що погуби друг и беше готов да се разправи с всекиго.