— Твоята Тила е била прекалено доверчива — поклати глава Брам. — Превърнала е вампир в пазител, а той трябва да е сторил същото с още неколцина от своята раса, преди тя да успее да се отърве от него. Ана и аз сме от друга разновидност на вампирите.
— Имаме сигнал — обади се Най-задния.
Два екрана показваха транспортната система.
Новака се бе прехвърлил и пръснал мрежово око върху… Кой знае защо Луис не можа да се досети за повърхността. Наоколо не се мяркаше никой. Кзинтът стоеше до сондата — полуразтопена и някак разпарчетосана, точно върху трасето.
Всеки пазител веднага би премахнал опасното препятствие.
Новако, разкарай се оттам!
Сребърната лента се смаляваше в безмерната далечина. Беше широка шейсетима метра и наглед абсолютно права.
Новака се въртеше бавно, за да обозре всичко. Пръсна още едно око, дръпна се към сондата и изчезна.
— Най-заден, къде, по дяволите, го запрати този път?
— Не се заблуждаваш, че бих допуснал в кораба да нахлуе плазма, нали?
— Поне за това ми стига умът. Но къде го прехвърли? — Кукловодът не каза нищо и Луис веднага налучка отговора. — На Монс Олимпус, а, двуглава отрепко?!
Скочи, но се спря навреме и се покатери върху товарните дискове. Трескаво прокара въже през облегалките и го върза за колана с инструментите си. Твърде калпава импровизация на предпазни ремъци.
— Заради теб Кхмий ще ме изкорми и ще ми отреже ушите!
Вдигна возилото си и го отпусна полека върху прехвърлящия диск.
Частица от секундата… сетне попадна под черно небе, обсипано със звезди. Под краката си, през сребристата фрактална дантела, също виждаше звезди.
Направо прелестно…
Огледа трасето и в двете посоки. Мир и покой. Нищо не помръдваше.
Къде ли беше срещал такова устройство? Очакваше линията на транспортната система да е плътна, не да прозира…
Ами да! Също като Въртележката, старата орбитална бракма, с която още прехвърляха едри и масивни товари между Земята, Луната и астероидния пояс. Фракталните структури понасяха по-добре напреженията. Но защо ли мисли за това сега…
— Брам, Най-заден, трасето е истинска дантелка. Виждате ли го? Ако бях взел пръскачката, щях да лепна едно око точно върху него. През тази рехава мрежичка можехме да наблюдаваме чудесно всичко, което опитва да се скрие в сянката на Пръстенов свят.
Щяха да го чуят след пет минути и половина.
Силует като мастилено петно се прехвърли през страничния ограничител на трасето и закрачи към него. Приличаше на черен чувал с картофи, а в едната си ръка държеше небрежно разширяваща се към края тръба.
Луис побутна лостчето за издигане.
Товарните дискове дори не шавнаха. Магнитно-левитационната линия отдолу не ги отблъскваше с достатъчна сила.
— Виждам оръжие, каквото използват земните копои — промърмори той.
Брам и Най-задния щяха да го разберат — щурмоваци на Обединените нации са кацнали на издатината на някой космодрум, но там са се натъкнали на пазител…
Как ли се включва прехвърлящ диск, щом не можеш по-напред да слезеш от него? Докато ме чуят, отдавна ще съм мъртъв. Да си бях донесъл записи на командите…
Ана го разглеждаше едва ли не собственически. Носеше скафандър, правен за някой малко по-едър и доста по-широк от нея. Хлътнали очи се взираха в неговите…
После Луис увисна с главата надолу в мъждивочервена светлина.
Навсякъде под черепа му имаше скали в ръждиви оттенъци. Стотици метри гладка застинала лава, спускаща се по склона. Товарните дискове отскочиха над повърхността и той усети как въжетата ей сега ще се изхлузят. После возилото му си възвърна устойчивото положение и Луис застана нормално върху него.
Струваше му се, че и мозъкът, и червата му са се разместили. Минаха миг-два, докато погледът му се фокусира.
Никакви марсианци не зяпаха окаяното му представление.
Рееше се над почти отвесна и равна като стъкло ивица лава, която триста метра по-надолу се извиваше плавно като шанца за ски-скокове. Забеляза оранжевата козина на Новака в прозрачния му скафандър. Лежеше на дъното. Може и да бе оцелял след такова падане, знае ли човек…
Този път марсианците бяха поставили прехвърлящия диск с капака надолу върху най-стръмната скала. Тук първо бе нахлула плазмата, унищожила сондата на Най-задния. И да е имало зяпачи около клопката, изпарили са се. Част от скалата се бе разтопила, образувайки чудатата пързалка.
Луис спусна товарните дискове, разхлаби възлите на въжето и скочи.
Новака лежеше свит неудобно върху горещ червен камък.