Човекът подложи рамо. Не, така нямаше да успее. Дръпна с все сила, за да намести отпуснатия кзинт на гърба си. Усещаше как счупените ребра се движат хлабаво в тялото.
Ех, защо в Картата на Марс го нямаше и слабото марсианско притегляне!
Напрегна мускулите по корема, бедрата и гърба си, после изпухтя мъчително и се насили да се изправи на крака. Ама че ужас! Почти порасналият кзинт в скафандър едва се изравни с горния край на товарните дискове и Луис успя някак да го претърколи върху тях.
Покатери се пълзешком до него. Овърза Новака с въжето и издигна возилото. Нагласи го над долната страна на прехвърлящия диск. Пресегна се и дръпна така, че раменете му почти се долепиха.
Вече лежаха на пода в каютата на „Иглата“, а товарните дискове паднаха отгоре им.
Брам свърши каквото беше нужно — махна тежестта, отвори всички херметизиращи ивици в скафандъра на кзинта и го смъкна. Новака отвори очи и зърна Луис. Не мърдаше.
Пазителят свали и двата скафандъра, просна човека до кзинта и се зае да го прегледа. Беше болезнено преживяване.
— Скъсал си няколко мускули и сухожилия. Трябва да те сложим в автолечителя, но състоянието на Новака е по-тежко.
— Първо него! — изграчи Луис.
Какво ще каже на Кхмий, ако младокът умре?
Брам вдигна кзинта без никакво усилие, настани го в машината и затвори капака. Чудна работа — нима пазителят бе очаквал разрешение от човека?
Всъщност нямаше нищо озадачаващо. Болките се усилваха, но той реши да не се издава пред Брам. Луис беше хуманоид, а Новака — не. Един пазител наистина би потърсил съгласието на размножител, преди да помогне първо на същество от съвсем чужда раса.
Брам дойде и с ловко движение го премести върху товарните дискове. За миг Луис спря да диша, понечи да кресне, ала само изписука. Пазителят издърпа някакви тръбички и контакти от автолечителя на Тила, заварен към дисковете.
— Най-заден — изрече недоволно той, — много от резервоарите са празни. По-голямата ти машина не може ли да прави лекарства?
— Кухнята-робот има и фармацевтично меню.
В един от екраните торбестият черен силует се метна над ограничителя и се скри. Само сребристото трасе се простираше в безкрая.
Болката стихваше. Луис знаеше, че няма да остане в съзнание още дълго.
Корави пръсти с издути, стави го опипваха навсякъде. За секунда усети по-остра болка в ребрата отдясно. Гръбнакът му изпука, след него тазобедрените стави, накрая дясното коляно…
Гласът на Брам се разнесе току до ухото му, макар пазителят да не говореше на него.
— Нощните хора се постараха много упорито да ни покажат една от десетките хиляди пръскащи планини. Защо избраха точно това село?
— Не видя ли как… — започна да отговаря Най-задния. В този момент Луис заспа.
ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
ПРОХОДЪТ
— Усети ли нещо?
— Да — каза Уорвия.
Стаята трепереше, леко се подрусваха и стените, и скалната основа под къщата.
Пътуването с твърде странните возила ги бе замаяло и объркало, но многото часове сън трябваше вече да са ги отървали от преумората. Тук наистина ставаше нещо странно. Отначало Тегър не го забеляза. Дори сега долавяше само дишането на Уорвия и трептенето на тъмната стая.
— Хрумва ли ти някакво обяснение?
— Кал от дъното на морето. Пада тежко отгоре, затова раздрусва цялата планина. — Той я зяпна в мрака. — Тръбите я качват чак до ръба на страничната стена. Пада от разстояние петдесет пеши прехода. Така е по всички пръскащи планини. От тази кал са се натрупали. Без помпите цялата почва по Дъгата щеше да се отмие в моретата. Шепот ми го обясни подробно.
— Измъкнала си от нея повече знания, отколкото успях аз.
— Питам се къде ли е сега.
— Тя ли?
Пръстите й го погалиха по брадичката.
— Не съм сигурна, само предполагам. Поинтересувах се, но не пожела да ми отговори каква е. Знаеш ли как се нарича онази тиня от дъното на морето?
— Как?
— Флуп.
Тегър се разсмя до болка в корема.
— Затова ли всички ругаем така?… И си мислим, че знаем какво означава думата! Значи от дъното, а?
— Казах ти, цялата планина е от кал. Страшното налягане я превръща в скала…
Обля ги бяла светлина.
— Здравейте.
Скочиха, увивайки се в кожите. Планинците им бяха оставили наметки като онази на Сарон — в зелено и бяло. Тегър помисли, че на Уорвия ще й стои добре.
Тя обаче се притесняваше за друго. Прошепна му:
— Тукашните хора не приказват така…
— Здравейте. Чувате гласа на Луис Ву. Желаете ли да поговорим?
Червенокожият пастир примижа срещу сиянието, от което го заболяха очите. Не различаваше подробности, само човешки силует и нещо доста по-озадачаващо…