Скоро останаха само костите. Тегър се обърна очаквателно към Барей, който му посочи в коя дупка на стената да ги изсипе.
Дженауил подхвана:
— Ние забелязали, че вие не иска говори за рещра, преди да види какво има под наши кожени дрехи.
Охо…
— Избираме партньор за цял живот — напомни й Уорвия. Спогледа се с Тегър и се разбраха без думи. — Двамата преживяхме нещо, което ни промени. Ришатра не е необходимост за нас. Но можем да избираме.
И той бе намислил какво да каже.
— Барей, Дженауил, никой никога не е чувал за червенокожи пастири, които правят ришатра. Ами ако вашите огледала за съобщения пуснат историята по цялата равнина? Къде ще си намерим дом? Кой от нашата раса ще поиска да избере децата ни за партньори?
Този път двамата планинци се спогледаха.
— Дженауил, ти вече видя и подуши нощните хора — продължи Уорвия. — Какво ще стане, щом научат, че сте правили ришатра с червенокожите от равнината?
Барей закима.
— И те ще поискат прави рещра с нас. Мила моя, колко любопитни ние с теб?
Тя пляскаше якото му рамо с длан и се заливаше от смях. Тегър предположи, че това означава „не“.
— Те страшни не само на вид — избърбори Дженауил. — Тази воня!…
Барей я потупа насърчаващо по задника.
— Значи ние пазим още една тайна.
Забавно. Луис зяпаше, обзет от ленива похот. Каза си, че такова шоу ще бъде гвоздей на сезона по всеки платен канал на всяка планета в човешкия космос. Разбира се, всичко се записваше… Тъкмо се сети — на колко ли сетива можеше да предава информация мрежовото око? Не само образи и звуци, а и миризма. Дали нямаше и някакъв радар за осезанието?
По някое време се унесе.
Стори му се, че се разсъни часове по-късно и зърна слисан самия себе си, застанал на една крачка встрани.
Ох… Скафандър, но ъгловат и издут вместо с плавните очертания на човешко тяло.
Брам отметна шлема назад и попита:
— Добре ли си?
— Всичко ме смъди.
— Две ребра се бяха разместили. Оправих ги. Нямаше счупени кости. Пресилил си много мускули, открих скъсани ставни торбички и сухожилия. Наместих и един от прешлените в гръбначния ти стълб. Силите на организма ти и медицинският комплект биха стигнали да се възстановиш самостоятелно.
— А защо носиш моя скафандър?
— Имам си стратегически причини.
— Твърде сложни за моя немощен ум, тъй ли? Твоя си работа! Брам, пред окото има нови събеседници. Ако ме откачиш от медицинския комплект, можем да добавим и лице към гласа на Луис Ву.
Брам и Най-задния стояха от двете му страни и малко зад него.
Пастирите се гушеха под няколко завивки от пухкави кожи. Бяха отстъпили главната роля на мършоядите. А те трепереха. Дългурестата жена промълви:
— Навън е страшен студ. Все едно. Аз съм Тъжната флейта, а този е Арфиста. Вашата кутия разбира ли ме?
— Всяка дума. Как научихте за моя преводач?
— Познатият ти Ритмотворец май е тръгнал на дълго пътешествие, но синът му Каварфа разказа за гостуването ти в Града на тъкачите.
— Предайте моите поздрави на Каварфа. Защо пренесохте две човешки тежести лят камък толкова надалеч, щом сте могли да говорите с мен чрез Ритмотвореца?
Мършоядите се засмяха, откривайки големи зъби.
— Да, но какво щяхме да кажем? Че страничната стена е в неподходящи ръце? Не сме сигурни. Ти, който стоиш отляво, вашнещ ли си?
Брам потвърди.
Тегър понечи да се надигне, но Уорвия го задържа. И мършоядите трепнаха, Арфиста обаче се насили да говори на пазителя.
— Знаем достатъчно, за да ни е ясно колко — сме безсилни. Има пазители, произлезли от вампирите. Отмъкват планинци подобно добитък от стадо. По-късно някои се завръщат променени като теб. Повечето обаче просто изчезват.
— Тези пазители поправят Дъгата — изрече Брам.
— Значи доброто е повече от злото?
— Така е. Те обаче са прекалено много и ще се вкопчат в схватки помежду си, когато завършат поправките. Надяваме се да възстановим равновесието.
— Как смятате да ни помогнете?
— Трябва да научим повече. Кажете ни каквото знаете. Мършоядът сви раменете си почти до ушите.
— Планинците от Висок чукар ще ни покажат какво има тук, щом се зазори.
Най-задния изчурулика и екранът се смали.
— Ще чакаме. Луис, записахме предишния им разговор. Знаят много за пазителите, дори за Тила Браун. Ще го чуеш ли, или предпочиташ да ти изсвирим серенада?
Брам вече посягаше към своята налудничава музикална скулптура.
— Малко музика с вечерята ще ми се отрази добре на храносмилането — любезно отвърна Луис. — А пък съм направо прегладнял!