Опитваше се да се разкърши. Явно бе съсипал немалко мускули и сухожилия в усилията да повдигне Новака. Брам наистина му помогна, но се налагаше още да внимава.
Бяха минали много часове. Сега мрежовото око във Висок чукар се въртеше и подскачаше по покрития от тъма склон. Смесена група хуманоиди го търкаляше като каменно колело по пътеките на селото. А когато се покатериха по-нагоре и започнаха да се борят със стръмните скали, от движението в екрана му се свиваше стомахът.
Обърна се, за да не гледа. Не се съмняваше, че другите ще го предупредят веднага, ако се задава нещо интересно. Защо ли автолечителят се занимаваше толкова дълго с кзинта? Навсякъде другаде в познатия космос Луис би могъл веднага да разчита на грижите на машини. Медицинският комплект обаче нямаше какво да стори за него, освен да го натъпче с химикали. Щеше да си получи поредната порция след няколко минути.
Четирима планинци носеха бронзовата паяжина и нейната основа. Катереха се във въгленочерен мрак. Сарон вървеше пред пастирите и мършоядите, за да им показва къде да стъпват.
Нощните хора отначало искаха да участват в носенето, но бързо се убедиха, че им стига и усилието да си поемат дъх.
— Скоро слънцето ще се покаже — напомни Уорвия на Тъжната флейта. — Какво ще правите?
— Нали ни казаха, че дотогава ще сме в прохода? Там ще се скрием.
Тук нямаше пътеки, само белези по твърдата пръст и камънаците. Хората от планината не познаваха равни пътища.
В посоката срещу въртенето небето просветляваше.
Около подножието земите приличаха на релефната карта, която два мършояда бяха направили пред укреплението на тревопасните великани. Дали изгледът от пръскащите планини им бе подсказал идеята? По-нататък трудно се различаваше нещо. Сребристата нишка, разливаща се тук-там в дреони езерца, можеше да е Реката-дом или пък която и да е друга река. Уорвия се тормозеше от тези мисли.
— Пасищата, които обикаляхме, виждат ли се изобщо оттук? Как ще намерим други пастири, при които да се заселим?
— Това няма да е трудно — опита се да я успокои Арфиста.
Тъжната флейта прозря, че думите му не са достатъчни.
— Нашите хора знаят къде бродят племената на червенокожите пастири. Ще ни предадат… Извинете. — Тя спря да си почине. — Ще ни предадат карта по огледалата. Може да си намерите нов дом дори по-бързо, отколкото дойдохме тук.
— О, чудесно! — засмя се Уорвия. — Но мисля, че избрахме най-обиколния път в търсенето му…
Тегър стискаше зъби, за да не покаже слабост пред нея. С последни сили се влачеше след Сарон, но и старицата вече крачеше по-бавно. Чуваше как се задъхват планинците, помъкнали бронзовата паяжина.
Денят се носеше към тях от посоката срещу въртенето. Щом крайчецът на светилото се подаде иззад сянката на нощта, Арфиста измъкна от раницата си две навити шапки с огромни периферии. Мършоядите единствени останаха на сянка.
— Сигурно сме в самия край на земите, обитавани от нашите племена — отново подхвана Уорвия. — Дано сме далеч и от историите, които вече са се разнесли.
— Уорвия — сдържано изрече Арфиста, — не всички червенокожи пастири са еднакви.
— Еднакви сме, разбира се!
Тегър я подкрепи:
— Избираме си партньори дори когато се събираме на пиршества с други племена. Правим го откакто се помним.
— Добре правите… — вдигна рамене мършоядът.
— Но не винаги е така — натърти Тъжната флейта. — Двамата с Уорвия имате един и същ изговор…
— Да, родени сме в племето на Гинджерофър, ала мнозина предпочитат партньори от друго племе.
— Някои племена са се отказали от кръстосването на кръвните линии. Други не го смятат за задължително, както и вие. Тегър, разбери — колкото по-далеч сте от племето на Гинджерофър, толкова по-слаба е вероятността вашите деца да си намерят партньори, с които също да заченат деца. Нямаше да е толкова страшно, ако не се свързвахте по двойки за цял живот…
— Флуп! — прошепна червенокожият.
Нещо блесна насреща им след поредния ръб на ронлива скала.
Бе се помъчил да си представи що е огледало, но едва сега проумя. Виждаше себе си, Уорвия, нощните хора, планинците, небето и страничната стена. Плосък прозорец, който показва онова зад теб. Беше висок колкото пастир и три човешки ръста на ширина.
Четиримата носачи отпуснаха предпазливо паяжината на смръзналата се пръст и отидоха при огледалото заедно със Сарон. Мършоядите застанаха до тях.
Арфиста заговори на своя език, сякаш съскаше и плюеше. Мъжете започнаха да накланят огледалото на-горе-надолу — беше закрепено на подвижни панти. Дженауил дойде при Тегър и му посочи гледката по протежение на страничната стена към съседната планина.