Сиянието вече гаснеше, затова пък сондата грееше във вишневочервено. А някаква дребна точица фучеше по магнитно-левитационната релса, устремена право към екрана.
Скоростта беше страховита, подобието на шейна се носеше на около стъпка над трасето. Започна да спира невероятно бързо. Изскочи фигура с горе-долу човешки очертания и светкавично се претърколи настрани, а возилото забави и спря на сантиметри от мрежовото око.
Най-задния вече стоеше до Брам.
Плитка кутия. Черното дъно напомняше за ковано желязо. Стените бяха толкова прозрачни, че личаха само по монтираните куки за закрепяне на товари. По тях висяха инструменти и уреди: жезъл с дръжка (трион?); масивно устройство с широка тръба накрая — оръдие, ракетомет или енергетична пушка; дебел дълъг лост; наредени сандъци; скелетообразни метални конструкции.
В екрана отзад заблещукаха звезди, най-долу се появи плоска повърхност. Човекът поклати глава. Откраднатото мрежово око бе пренесено в доста неподходящ момент върху нещо като открит асансьор.
Чуваше разговор:
— Аз не разбирам от война, но Луис вероятно ще може да те посъветва.
— Той е упоен.
— Попитай го все пак.
— Луис, буден ли си?
— Разбира се, Брам!
— Това е дуел между пазители…
— Също както в средновековна Япония — дрезгаво изрече човекът. Макар да се перчеше, от лекарствата здравата му се дремеше. — Крий се и удряй в гръб. Победи на всяка цена. Самураите не са се дуелирали като европейците.
— Явно разбираш какво става тук. А ясно ли ти е защо вторият противник е още жив?
— Не… Я почакай.
Новодошлият притича странешком като рак, за да огледа полуразтопената сонда. Типичните издути стави, очертаващи се и в скафандъра. Само че на това широко тяло защитният слой прилягаше, а не висеше.
Пазителят изглежда забеляза следите от доскоро монтирания прехвърлящ диск върху корпуса на сондата. Рязко завъртя глава и отпраши нанякъде.
Луис успя да огледа лицето му.
— Бил е от планинците. Вероятно и Шепот го е разпознала. Брам, този е слуга, нали? Но трябва да има и господар, който наглежда транспортната система. Пратил е слугата да провери какво се е случило.
Един екран се разтресе, претърколи се, показа звездите и мрака, после тъмното дъно на Пръстенов свят, пак звездите… Слугата бе разчистил трасето, избутвайки останките от сондата в пространството.
Съседният екран сякаш отстъпваше назад. Пазителят-планинец отскочи от него.
— Разбрах — започна Луис. — Първият, който умря, бе оставил плъзгаща се шейна на трасето. А Новака е напръскал мрежово око върху нея. Сега гледаме от него. Значи пращат някого да разкара сондата и шейната от линията. Ето ти го следващия пазител измежду слугите. Избута сондата и прати първата шейна по посоката, откъдето дойде — издатината на космодрума. Проблемът е решен. Онзи се качва в своето возило… и също се връща там, откъдето е дошъл.
— Вярно е — съгласи се Брам.
— Шепот е започнала нещо, което вече не й е по силите да спре.
— Досетила се е, че аз съм пратил там сондата. И не е искала моите врагове да я изучават.
— Няма как да знае броя им.
— Може да си помогне с екстраполации. Да започне с Тила Браун например…
— Ъхъ. Всичко започва с Тила.
Болката пак се свираше някъде на тъмно в тялото му. Луис сякаш не опираше в пода. По-добре беше да се отдели за малко от медицинския комплект, за да си прочисти главата.
Движението на мрежовото око спря. После и то се понесе над трасето.
Шепот следваше другата шейна.
— Тила е създала още пазители, за да й помагат във връщането на двигателите по местата им — говореше Брам. — Могла е да се довери на пазители, произлезли от планинците, защото ги е заплашвала с гибелта на расата им. Бивш мършояд би преценил, че неговата раса и без това владее всичко по Дъгата, би действал, за да съхрани статуквото. А един вампир…
— Започва на чисто! Пазител с празен ум, но Тила е до него, за да го учи. Ти сам ми го каза.
— Да. Дракула ли да го наречем?
— Мери Шели.
— О, защо ли поучавам един оглупял от опиатите размножител?!
— Според мен Тила би подбрала жена за пазител. По-точно — три жени.
Брам вдигна рамене.
— Добре, прав си. Името не ми е познато, но да бъде както искаш. И тъй — Мери-Шели е създала свои чеда, пазители от собствената й разновидност вампири. Скрила ги е от Тила и когато тя се е върнала в Картата на Марс, последвали я двама пазители. Само мършоядът останал на страничната стена. Мери-Шели е знаела, че отрочетата й ще го убият и ще се заемат с работата му. Щяла е да владее страничната стена чрез тях. А пазителят-планинец може би се е досетил, че Тила е намислила да окъпе стената в слънчев огън. Искал е да защити расата си. Само че Браун е убила и двамата… Време е да се запитаме — колко са чедата на Мери-Шели?