Най-задния се обади:
— Производство, снабдяване, превоз, монтиране…
— Май са трима — отсъди Брам. — За производството използват ремонтните работилници, останали на космодрума. Колкото до снабдяването, никой пазител не би допуснал друг да контролира онова, от което се нуждае. Съгласни ли сте? Трима. Лавкрафт за двигателите, Колиър за пренасянето им, Кинг за монтирането.
Луис се ухили. Брам си спомни все пак коя е Мери Шели!
— Ние щяхме да сме стотина дори само за да си правим компания — отбеляза кукловодът.
— А пък всеки от нас — отвърна Брам — би създал свое владение, и то такова, че животът там да продължава без негова помощ. Планинците са били под ръка. Нека те произвеждат, пренасят и монтират, докато Лавкрафт, Колиър и Кинг дебнат, за да ударят изневиделица.
— Кого — Шепот ли? Как са научили за нея? — учуди се Луис.
— Шепот, мен, звездните нашественици… Нима ни смяташ за толкова глупави, че да не се досетим за съществуването на планетите от онова, което знаем за Вселената? Ана е очаквала на страничната стена да има пазители, готови да я убият. Където и да е била и каквото и да е вършила, стигна до стената, без да я забележат — нито те, нито аз. И вече уби Лавкрафт.
— Но е чудесна мишена за Колиър. Най-заден, можеш ли да получиш образ и откъм обратната страна на мрежовото око?
— Какъв е смисълът… О, да, напръскал го е върху прозрачна повърхност! — Сякаш катедрален орган извика от болка. — Пратих командата, но ще чакаме единадесет минути.
Времето мина и изведнъж върху екрана се появи вътрешността на возилото.
Луис различаваше неясните очертания на разни уреди, но нямаше нищо толкова голямо, зад което да се скрие пазител. Къде ли беше Шепот?
Образът се обърна отново — първата шейна намаляваше скоростта си.
Втората също забавяше.
Чу се писък на множество флейти. Главите на Най-задния се изпънаха на шиите си от изненада. Не той бе издал звука, а Брам го бе изтръгнал от музикалната си скулптура. Пазителят вече я оставяше настрани. Пристъпи към диска и изчезна.
— Брей, видя ли го това?… — промърмори човекът.
— Прехвърли се — смотолеви кукловодът.
— Къде? И защо?
— Ти ми кажи! Луис Ву е голям познавач на дуелите, нали така? Искаш ли храна?
Най-задния стоеше до него и му подаваше продълговат съд. Луис го надигна и отпи. Бульон. С чудесен вкус.
Гранитното блокче си беше на мястото и пречеше на кукловода да се върне в пилотската си кабина.
— Прехвърля се на място, където ще има нужда от скафандър… — проточи човекът. — В момента обаче не е никъде. Най-заден, ако изключиш веднага мрежата от дискове, какво ще го сполети?
— Системата за безопасност не би допуснала това.
— А защо да не я позагреем с лазерно фенерче? Тандж, не става! И лазерът, и променливият нож са у него…
— Луис, системата е част от корпуса на кораба.
— Добре де, прати го тогава на Монс Олимпус! Покажи ми схемата, моля те.
Кукловодът засвири. Нищо не се промени.
— Лишил ме е от достъп. Брам е научил моя програмен език. Отне ми и контрола над прехвърлящите дискове.
Краката на Най-задния се подгънаха, главите му се мушнаха под тях.
Луис се опита да повдигне ръба на диска в каютата. Не поддаваше. Пазителят се бе погрижил за всичко. Проклетите му концерти не са били никакво забавление. Упражняват се е с музикалните си инструменти, докато е успял да възпроизведе съвършено мелодичните команди на кукловода.
Но нещо се случваше на страничната стена — екранът здравата се разтресе.
— Най-заден, покажи ми обратната страна! Така не виждаме какво става!
Кукловодът не помръдна.
Мрежовото око изви встрани, удари се в ограничителя на трасето и отскочи, въртейки се лудешки. Успешна атака срещу магнитната шейна!
Най-задния се разгъваше полека.
Шейната се блъсна тежко в отсрещния ограничител. И когато спря, мрежовото око показваше само сребриста дантела.
Кукловодът изсвири остро. Вече виждаха в противоположната посока. Усилената светлина на звездите стигаше, за да забележат пукнатините и дупките в прозрачните стени на возилото. Някакви куршуми буквално ги бяха изгризали. Уредите в шейната блещукаха, посипани с ръбести късчета.
И май бяха превърнати в купчини отпадъци. С едно изключение! Луис се замисли. Като е видяла Новака да се появява и изчезва внезапно, Шепот трябва да се е досетила за предназначението на прехвърлящите дискове. Затова бе откъснала онзи от сондата. Дискът още си лежеше невредим на дъното на возилото.