Вождът подхвърли няколко думи на Парум, който прихвана омаломощения Барок и великанката и ги поведе към укреплението.
Търл затича в тръс надясно и по посоката на въртене. Хората му го следваха, а търговците изоставаха. Нощта на безсъние, страх и диво съвкупление бе изцедила силите им.
Подминаваха трупове на вампири. В тях нямаше и следа от лъжовната им красота. Великан спря да огледа една женска от тварите, пронизана от стрела. Спаш отиде при него.
Вала си спомни как правеше същото преди четиридесет и три фалана. Първо надушваш разлагаща се плът. После другата миризма нахлува в сетивата ти…
Едрият воин отскочи пъргаво. Преви се да повърне и се изправи мъчително, извърнал лице от срам. И Спаш изведнъж обърна гръб на трупа, притича към Вала и немощно опря чело на рамото й.
— Мила, ти за нищо не си виновна — утеши я старшата на групата. — Мъчи те желанието да легнеш с труп, но не съзнанието ти говори в момента.
— Да, разбирам. Само че ако не можем да ги изучаваме дори мъртви, как да ги опознаем?!
— Точно затова са такава заплаха.
Похотта и вонята на мърша не се вместват добре в един и същ мозък…
Вампирите край стената бяха убити от стрели. По-нататък — разкъсани от гюллета или шрапнел. Вала видя, че малката им група е унищожила поне толкова твари, колкото стократно превъзхождащите ги по брой тревопасни великани.
На двеста крачки от укреплението вече не намираха вампири. Там лежаха само мъртви гиганти — разкъсали дрехите си или полуголи, с хлътнали очи и бузи, с гадни рани по шиите, китките, лактите.
Близо до гъстата неокосена трева имаше ярко петно. Вала понечи да се затича… и се закова на място. Работната дреха на Таратарафаст.
Вдигна я колебливо. Беше чиста — нито кръв, нито кал. Защо са довели Тарфа чак дотук? И къде ли е сега?
Търл бе изпреварил много останалите. Колко ли тежеше тази негова броня? Изкатери бодро висока десетина великански разкрача могилка и изчака другите горе.
— Никъде не вижда вампири — съобщи им, когато се скупчиха около него. — Скрили се. Пътници казвали на нас, че гнусни твари не понасят слънце…
— Това поне е вярно — потвърди Кей.
— Тогава мисля, че те отишли надалеч — отсъди вождът. Никой не възрази. — Бийдж!
— Казвай, Търл — обади се по-едър от останалите мъжкар, също дразнещо преливащ от жизненост като вожда.
— С мен, Бийдж. Тарун, вие заобиколете и срещнем се в другия край на полето. Ако не заварим ви там, значи сте намерили с кого сбиете.
— Добре.
Търл и Бийдж тръгнаха, останалите бойци поеха в противоположната посока. Вала поумува малко и се повлече след вожда.
Търл я забеляза и забави крачка. Бийдж също щеше да изчака, но вождът му махна да продължи напред.
— Няма намери живи вампири в трева. Стръкове прави, а нощ само се плъзга пред слънце и отминава, то винаги над наши глави. Вече не мърда. Къде може вампир се скрие от светлина?
— Помниш ли времето, когато светилото се движеше?
— Дете бях. Всички много плашехме се.
Вала си каза, че едва ли са се страхували достатъчно. Знаеше, че Луис Ву е бил и при ордата, но явно не им беше обяснил същото, което каза на нея.
Светът е пръстен. Дъгата е част от него, върху която не си стъпила. А слънцето започна да шава в небето, защото пръстенът се е изместил. След няколко фалана ще се отърка в звездата. Но аз се кълна, че ще го върна на мястото му или ще умра, докато поне се опитвам.
И след време светилото отново застина неподвижно.
Бийдж подтичваше, спираше тук-там да огледа телата. От време на време замахваше с извития си меч, за да окоси туфа трева и да провери крие ли се някой в нея. Изяждаше каквото бе отсякъл и продължаваше нататък. Май изгаряше още повече енергия от бодрия Търл. Вала не забеляза някакви търкания помежду им — уверени заповеди, безпрекословно подчинение — но изобщо не се съмняваше, че вижда следващия вожд на ордата.
Престраши се да попита:
— Дали един хуманоид от незнайна раса е бил сред вас и е твърдял, че идва от някакво място в небето?
Той я зяпна.
— От небето ли?
Едва ли бе забравил, но може би предпочиташе да не издава тайните на ордата.
— Един магьосник, мъж. С безбрадо тясно лице, бронзов тен на кожата, черна права коса на темето, по-висок от моята раса, по-тесен в раменете и в задника. — Повдигна с пръсти крайчетата на клепачите си. — И с ей такива очи. — Трябва да е кипнал едно море наблизо, за да унищожи напастта на огледалните цветя.
Вождът кимаше.
— Да, предишен Търл направил това с помощта на онзи Луис Ву. Но ти как научила?
— С Луис Ву пътешествахме заедно далеч наляво оттук. Каза ми, че без лъчите на слънцето огледалните цветя не можели да се пазят от изтребление. Облаците обаче тъй и не се разнесоха, нали?