— Добре. — Луис посочи един полузакрит екран. — Дано записваш и това.
— Записвам.
Откраднатото мрежово око вече беше на космодрума по издатината. Дребни фигурки в скафандри вървяха във вакуума към едно толкова огромно съоръжение, че не се виждаше напълно. Сякаш мина цяла вечност, докато го заобиколят.
Но имаше нещо още по-величествено — два златисти тороида, повдигнати от колосални кранове. Луис не можа веднага да осмисли гледката.
От пръстените излизаха жици и се разпростираха като разлистващо се растение. В краищата изтъняваха до пълна невидимост.
— Аха… Наистина правят нови двигатели.
— Питах се — подхвана Най-задния — дали тези телени рамки не са някаква новост. В моите записи се виждат само тороидите.
— Интересно хрумване, но може би Строителите на-истина са взимали само тях. Как си представяш един кораб да кацне, ако е обгърнат в такава крехка паяжинка от жици?
…Задната наблюдателница на „Скритият Патриарх“, после кухнята — двама възрастни и три деца. Къде ли са се крили по-големите, разсеяно се чудеше Луис, та не ги срещна, когато беше на кораба?
Всички се втурнаха към вратата. След миг се върнаха, бърборейки оживено около Брам.
Той бе свалил скафандъра. Просна се на широка пейка. Харкабийпаролин и Кауаресксенджаджок се заеха да го масажират.
Кости, издути стави — и никъде дори намек за тлъстинка.
— Вече прилича на скапан скелет… — промърмори Луис. Брам като че задряма в екрана. — Щом смята, че има време и за това, сигурно е прав. Най-заден, хайде да измъкнем Новака от автолечителя, за да се пъхна аз вътре.
Кукловодът накара още един екран да светне.
— Луис, нанотехнологичните модули продължават да се занимават с уврежданията в гръбначния му мозък. Ще свършат след няколко часа.
— Тандж!
— Да го оставя ли вътре?
— Да! — Луис се сви на водното легло. — Ще убия времето в сън.
ТРИДЕСЕТА
ГЛАВА КИНГ
Изправи се бавно. Болката е упорит учител. Все пак се движеше по-свободно, отколкото през последните четири дни.
Медицинският комплект продължаваше да вкарва в тялото му необходимите добавки към храната, но вече бе изключил обезболяващите. Луис се освободи от тръбичките и контактите и отиде да погледа.
В трапезарията на „Скритият Патриарх“ Брам разговаряше с двамата потомци на Строителите. Всички мрежови очи по стените светеха, в едното се виждаше същата картина като на втория екран…
Огромната шир на космодрума върху издатината. Двигателят за корекция на орбитата го нямаше — явно бе завършен и преместен някъде. Мина огромна магнитна шейна с великански кули и макари по ъглите. Друга кула се приведе като блестящо пипало и обгърна с безкрайно разклонените си краища изкормения корпус на звездолет, от който бяха свалени златистите тороиди.
А покрай издатината се извисяваха наредени пръстени — терминалът на системата за изравняване на скоростта, в която навлизаха пристигащите кораби.
Друг образ — размазано от движението трасе, над него слабички звезди. Луис реши, че Шепот пак е подкарала возилото си. И докато той си отспиваше, бе го ускорила впечатляващо. Трябваше да е Шепот. Кой друг щеше да напръска мрежово око в шейната?
Следващият екран — бавно изместваща се звездна панорама, видяна през сребристата фрактална дантела. Мигаше мъничък зелен курсор.
— Открих кораб — обади се Най-задния.
— Покажи ми го.
Увеличението нарасна неимоверно. Смътен силует на дълъг прът. Крилати апарати се лепяха по него като листни въшки на клонче. В близкия край се мярна голямо конусовидно сопло и/или край на плазмено оръдие.
— Поредният кораб-майка на Обединените нации. Добре си се справил.
Брам бе излязъл от трапезарията. Кукловодът забеляза движение по транспортната система. Гонг. Екранът показваше картината от другата страна на мрежовото око.
Не беше предишната магнитна шейна на Шепот. Внушителна тъмна платформа. Издигаха се намотки от кабели с всевъзможна дебелина, разклоняваха се подобно на артерии и се губеха в краищата на екрана. По средата стърчеше тънка колона.
Шепот се държеше за най-близкия кабел, широк поне колкото китката й. Рееше се над дъното близо до камерата.
Фантастична гледка, досущ корица на древна книга. Единственото, което Луис успя да разпознае, се намираше до Шепот — прехвърлящият диск от сондата.
Каза си, че умът му не догонва навреме събитията. Имаше нужда от бърза закуска.
Мускулите в гърба, слабините и десният му крак възроптаха, когато се премести пред пулта на кухнята-робот. Да вдигаш кзинт, ако ще и недорасъл… Набра омлет, папая, грейпфрут, хляб.