— Луис, какво има?
— Нищо. Новака готов ли е за излизане?
Едната глава се обърна към екраните.
— Да…
— Не бързай. — Той набра нова поръчка. — Нека го укротим с бут от по-едър бозайник.
Кзинтът се надигна и се озова пред чудесен телешки бут. Взе го и видя Най-задния, който му бе подал месото.
— Твоята щедрост трябва да е пословична навсякъде — учтиво изрече Новака и заръфа бута.
— Баща ти беше добър посланик на расата си — отбеляза кукловодът. — Научил те е на много неща.
Кзинтът само зашава миролюбиво с уши, без да се откъсва от яденето.
Най-задния си взе от кухнята голяма купа с накълцана трева, но така зае само едната си уста. Постара се Новака да навакса пропуснатите случки — описа му убийствата по магнитно-левитационната линия, пускайки къси записи, а Луис само добавяше по някоя дума. Човекът отново се убеди, че кукловодът няма понятие от стратегия. Кзинтът още не чуваше и намек за това, че Брам бе превърнал слугите си от други раси в затворници.
Новака бутна голямата бяла имитация на кост в рециклиращото устройство.
— Луис, здрав ли си?
— Още не съм готов да се надбягваме.
— Постъпи похвално. Представям си какво ти е струвало. Май гръбнакът ми беше счупен. Да те сложа ли в автолечителя?
— Не, не, не! Всичко ще се реши скоро! Погледни…
Той посочи екрана, в който Шепот висеше неподвижно над плетеницата от свръхпроводници. Бе успял да си поблъска главата и сега обясняваше не само на недораслия кзинт, но и на Най-задния.
— Шепот е в безтегловност. Това означава, че се движи с хиляда и двеста километра в секунда срещу посоката на въртене. И се намира във возило, заело цялата ширина на трасето, но явно е още по-дълго. Тези намотки… Новако, ти беше в автолечителя, когато Брам пускаше намеци. Виждаш нищожна частичка от правоточен двигател за корекция на орбитата. Екипът на Лавкрафт имаше един готов. А Шепот го е превърнала в средство за принуда.
Споменатата тъкмо се озърташе към мрежовото око. Брам едва ли би пропуснал да й обясни какво представлява то.
В този момент пазителят пристъпи от диска. Носеше скафандър с бутнат назад шлем. Огледа съратниците си, после екраните и се запъти към кухнята.
— Какви са новините?
— Каквито ги виждаш — отвърна Най-задния. — Един кораб-майка на Обединените нации е в орбита на сто и петдесет милиона километра от основата на Пръстенов свят, в плоскостта на еклиптиката. Как ще постъпиш с него?
— Още не е време за решение.
Брам отново се взря в екраните. Шепот вече се вкопчваше в кабела като разтревожена маймуна.
— Започнала е да намалява скоростта. Новако, разбираш ли? Надяваме се, че за Кинг двигателят и голямата шейна са прекалено ценни и няма да ги унищожи.
— Луис ми обясни.
— Шепот ме очаква. Искате ли нещо от мен, преди да тръгна?
— Дай ми достъп до прехвърлящите дискове! — изблея кукловодът.
— Засега не може.
— От каква съпротива се боиш? — попита Луис.
— Кинг трябва да управлява снабдителни линии с огромна дължина. Би си помогнал с няколко пазители-планинци. И ще ги сменя начесто, освен ако не му е все едно дали ще измират. Трябва понякога да надушват миризмата на своята раса, да си припомнят кого закрилят. Иначе биха се утешавали само с мисълта, че бранят цялата Дъга, но Кинг запазва тази роля за себе си.
— Значи няма под ръка мнозина.
— А може изобщо да няма помощници. Стига му неговият ум. Правоточните двигатели и без това не се преместват със силата на мускулите. Все едно. Не се боя от пазителите, произлезли от Висок чукар. Ако видят на чия страна клони победата, сами ще довършат губещия. Защото тяхната раса е заложник в ръцете на победителя.
— Подскажи ни поне какво да правим, ако убият и теб, и Шепот.
— Изпълнявайте договора. Закриляйте всички по Дъгата.
Брам херметизира шлема си. След миг вече беше виртуална частица без определено място в света, а лявата и дясната стени светнаха за малко в оранжево от отделилата се топлина при прехвърлянето.
Мънички шишенца се плъзгаха в улея на кухнята. Най-задния ги слагаше поред в медицинския комплект.
— Антибиотици.
— Благодаря ти. Май съм се отнесъл, а? Още шишенца.
— И обезболяващи.
Шепот не се мяркаше никъде по голямата магнитна шейна. Досега уж не се бе крила… Кинг несъмнено я беше засякъл с телескопите си, а пък скъпоценното му съкровище просто се набиваше в очи. Каква ли игричка подхващаше Шепот?
Дали се е мушнала някъде високо в този конус от свръхпроводници? Умееха ли впрочем вампирите да се катерят ловко?