Или е под огромната магнитна платформа?
Нищо не се променяше. Дори при свирепо обратно ускорение спирането щеше да отнеме доста време. Луис се почуди дали Шепот смята да нахлуе като та раи в крайната точка на линията. Може би и Кинг се питаше за същото.
А, не. Десетина часа с хиляда и двеста километра в секунда… Изминала е не повече от четиридесет милиона километра. Транспортната система се простираше на триста милиона километра, а къде ли точно по невероятното разстояние дебнеше противникът? Не би дала на Кинг такава прекрасна възможност да я обстрелва.
Пазителят-вампир можеше да е навсякъде, особено ако е оставил на планинци работата по монтирането на двигателите. Това какво беше?…
Магнитна шейна от по-малките, която почти се губеше по широкото трасе. Фучеше право към мрежовото око, и то на зигзаг. Забави… изравни скоростта си с платформата… опря се в нея. Пет еднакви скафандъра се стрелнаха напред, преди Луис да успее да мигне. Най-задния изсвири остро, екранът сякаш се завъртя, но нападателите вече не се виждаха из джунглата от кабели.
Пет еднакви… значи са планинци, нали? Щяха да пазят двигателя от случайни повреди в битката, да служат временно и на единия, и на другия враг. Освен това Кинг явно ги използваше за отвличане на вниманието.
Всеки, гледал поне веднъж изпълнението на опитен фокусник, би се досетил лесно, че и той самият е сред тях, пораздул скафандъра си отвътре с допълнителна броня или оръжия.
Далеч назад се развихряше сблъсък. Луис си каза, че става досадно. Нищо не се виждаше. Озърна се към кзинта — щеше ли пак да пощурее? Новака обаче се бе вторачил с търпението на котка, притаила се край миша дупка.
Едва различимо движение, бледи проблясъци… и изведнъж още две шейни се запромъкваха през намотките! Просветващи лъчи се мъчеха да ги напипат. Спуснаха се и той ги изгуби от поглед, после се появиха пак. Едната се блъсна в кабел сред отровносиньо сияние, отскочи и се преметна през ограничителя на трасето. А другата…
— Хитро! — прошепна Луис и побърза да огледа дъното на платформата.
Нямаше никой.
— Луис?… — неуверено се обади кукловодът.
— Шепот е залепила малките шейни отзад, където Кинг не би ги забелязал. Мярнаха се две, но може да са били и повече. Управлявала ги е от онази, в която се е криела, само че в коя точно? Вече се е измъкнала и ги издигна, за да стреля Кинг по тях. Дори да е проумял маневрата, тя сигурно е някъде по платформата, а той се издаде. Де да знам обаче дали не греша…
— Платформата ще спре скоро. И тогава бойното поле ще се разшири, нали?
— Ами да, прав си. Ако…
Брам вече беше на нея.
Ярко острие мина през мястото, но пазителят ловко се мяташе между кабелите и отвръщаше на стрелбата с лазерното фенерче, отнето от Луис. Истинска енергийна буря се развихри из дебрите на двигателя. С другата ръка Брам притискаше срязания си скафандър.
Още две дребни фигурки подскачаха из намотките и се дуелираха с лъчи.
— Аз тъкмо… — промърмори Луис и стисна устни.
— Сподели с нас прозрението си! — подкани го Новака.
— Светлината няма да повреди свръхпроводниците. И тримата използват само лъчеви оръжия. Ако Кинг знаеше предварително…
Брам щеше да умре скоро, ако не се върнеше. Сега се криеше и само наблюдаваше. И като че ли нямаше представа кой от сражаващите се е Шепот, кой — Кинг. Бе направил каквото можеше.
Единият противник избухна като свръхнова звезда и се разпръсна на гаснещи искри.
Другият блесна още по-ярко и бързо се загуби от погледите им. Четири фигури подскачаха като бълхи и се опитваха да обкръжат Брам.
Луис се разкикоти.
Пазителят-вампир се втурна към прехвърлящия диск. И той грейна в миниатюрно подобие на слънце, после изчезна. Вече отскачаше от диска в каютата, отмяташе шлема си и поемаше въздух с хриптене. Тук-там скафандърът му беше нажежен до червено. Пазителят го смъкна, като свали ръкавиците последни. Захвърли останките под душа и пусна водата.
Луис още се хилеше.
И Новака сякаш се усмихваше, само че при кзинтите това не беше признак на веселие. Младокът изръмжа:
— Някой от вас ще ми обясни ли какво се случи?
— Шепот е мъртва, останах сам — изрече Брам. — Какво още трябва да знаеш? Пазителите, които служеха на Кинг, бяха длъжни да се грижат за двигателя. И тримата избрахме лъчеви оръжия. Схвана ли, Новако? Безопасността на Дъгата зависи от двигателите. А ние сме пазители!
— Схванах.
— Четиримата слуги се убедиха, че никой от нас няма да унищожи платформата или двигателя. Шепот си мислеше, че ще доубият претърпелия поражение. Те обаче видяха, че двама загинаха, а третият е в затруднено положение. Решиха да ме довършат, за да се отърват от нас веднъж завинаги. Явно съм им се сторил лесна плячка. Лишени от разсъдък твари… Щом ме видяха да се появявам толкова внезапно, не проумяха ли, че ще се махна по същия начин?