Брам се вторачи в екрана, на който четирима пазители от Висок чукар се скупчиха около прехвърлящия диск. Прожекторите в шлемовете им примигваха трескаво. Единият погледна право в мрежовото око. Всички се отдръпнаха.
И екранът почерня.
— Това няма да ги спаси — промълви Брам й се обърна. — Най-заден, защо имаше активирана линия между Града на тъкачите и залата на антиметеоритната защита?
— Попитай Луис Ву.
Как да укориш кукловод от Пиърсън, че е пъзльо? Луис дори не го погледна.
— Брам, в договора ни има и клауза за непреодолимите нравствени противоречия. Аз реших, че си неподходящ да властваш над Пръстенов свят.
Ръката на пазителя стисна по-силно от клещи лявото му рамо и го повдигна над пода. Кзинтът настръхна, не знаеше дали да се намеси.
— Каква безумна наглост у един размножител… О, заради Тила е, нали?
— Какво?!
— Тя ви е принудила да я убиете. Както ви принуди да изтребите стотици милиони планинци, за да върнете Дъгата на мястото й. Разбира се, трябвало е да умре, за да спаси заложниците, тоест вас. Разбира се, и Дъгата би се ударила в слънцето без плазмен шнур, който да захранва малкото работещи двигатели. Но защо е дръзнала да натрапи тази работа именно на теб?
— Добре де, аз се питам същото.
Брам му позволи да стъпи на пода, но все още не го пускаше.
— Прочетох каквото имаше за теб в корабния компютър. Ти започваш да разчепкваш проблеми, после ги зарязваш…
Вече си бе внушил, че е готов да умре, но разговорът определено ставаше по-смахнат от очакванията му.
— Какви проблеми?
— Открил си опасна чужда раса в космоса. Свързал си се с тях, посочил си им пътя към родния ти свят, но си стоварил на професионалните дипломати трудната задача по постигането на разбирателство. Довел си Тила Браун на Пръстенов свят и си поверил на друг грижите за нея.
— Тандж, Брам, тя сама направи избора си!
— Харлоприлалар пък си отвел на Земята и си допуснал да я погуби полицията на Обединените нации.
Луис си замълча.
— Въпреки недвусмисленото последно послание на Тила, ти си пренебрегвал дълга си цели четиридесет и три фалана. Само страхът от смъртта те върна тук. Но си разбрал какво е искала да ти подскаже, нали?
— Ама това е абсолютно…
— Трябва да отсъдиш кое е добро за безопасността на Пръстенов свят. Доверила се е на твоята преценка, а не на своята. Или по-скоро само се е надявала…
Кукловодът се намеси иззад кухнята-робот.
— Тила не беше мъдра. Това не е задължително качество у пазителите. Не обмислят логично подбудите си. Но може и да е налучкала вярното решение.
— Най-заден, стига с тези смехории! Брам, трябва да знаеш, че съм си нагъл по природа. А ти търсиш изтънчени кроежи там, където ги няма. Присъщо е на прекалено умните същества.
— Как да постъпя с пазителите, които убиха партньорката ми?
— Ще помолим хората от Висок чукар да ни свържат с някой от тях. Ще им обясним, че вече те отговарят за страничните стени. Брам, пазителите-планинци буквално ще горят от желание да защитят Пръстенов свят при каквато и да е заплаха. Всяка опасност се стоварва първо върху страничните стени и това им е ясно до болка.
— Вярно. Но да се заемем и с другото. Управлявах Ремонтния център седем хиляди фалана. Защо реши, че…
— Знам какво си направил. Датите съвпадат твърде точно, за да е случайност. Дори не се опита да прикриеш истината!
— Говориш с много раси. Пътувал си из космоса. Как бих успял да те излъжа?
— Аз обаче съм озадачен — призна си Новака. Луис бе забравил за него.
— Той и Шепот са търсили загадъчния старши пазител… Колко време го издирвахте, Брам? Стотици фалани? Дори със следящите системи в Ремонтния център не сте го открили. Пръстенов свят е прекалено голям. Но ако знаеш къде ще отиде един пазител, можеш да го изпревариш. Например при наближаващо бедствие. Брам също непременно ще измисли как да премахне онзи кораб-майка, криещ се под основата. Нали?
— Така е.
— Двамата са забелязали огромно тяло, летящо към този свят. Точно от това имали нужда. Кронос не би допуснал катастрофата. Трябвало е да се върне в Ремонтния център. А Шепот и Брам щели да го причакат. Познах ли?
Мълчание.
— Вероятно е знаел как да предотврати бедата. Те са искали първо да проверят ще стори ли нещо. Брам обаче скоро надушил, че работите не вървят според плана…
— Луис, той действаше по навик. Първата му грижа беше да се защити. И ние не се стърпяхме… Не можехме да чакаме повече. Не можехме!