Пръстите му се забиваха до кръв в рамото на Луис.
— Значи сте го убили, преди да си е свършил работата.
— И едва не закъсняхме! Дебнехме се взаимно. Познавахме добре този грамаден лабиринт и си поставяхме клопки. — Брам вече говореше на Новака, разказвайки за кървави битки на онзи, който обожаваше такива истории. — Ана остана саката. Тъй и не разбрах как той ми счупи крака в мрака. Но го убихме.
— А после?
— Оказа се, че не е знаел какво да прави. Луис, огледахме старателно всичко, което носеше. Не открихме нищо полезно.
— Дори да е знаел, вие не сте му позволили. Но ти и Шепот също не сте измислили нищо.
— Новако… — започна пазителят.
— Оставили сте Юмрука на бога да се забие в Пръстеновия свят!
— Новако! Един враг ме чака в залата за управление на антиметеоритната защита. Ето, връщам ти твоя уцай. Отиди и го убий.
— Добре.
Брам изсвири преливащи се трели с късата си флейта. Кзинтът пристъпи върху диска и се прехвърли. Луис понечи да скочи след него, но коравите пръсти потънаха още по-надълбоко в плътта му.
— Ах, ти, скапан кръволок…
— Знаеш къде трябва да отида. Аз решавам. Ще дойдеш с мен.
Двамата с Брам заедно прекрачиха към прехвърлящия диск.
ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
ТРОНЪТ НА ПРЪСТЕНОВ СВЯТ
Изскочиха в здрача на залата и Луис вече хвърчеше, запратен мощно от ръката на пазителя.
Опита се да смекчи падането с кълбо напред. За миг зърна как Брам се прехвърля отново с акорд от флейта и обой. Чудовищна сянка напираше към него, а някой несравнимо по-бърз ги връхлиташе отзад.
Претърколи се върху дясното си рамо, където вампирът бе забивал мръсните си нокти в мускули и сухожилия. Кресна и се превъртя, разминавайки се на косъм с първия нападател. Другият отби ритника на могъщ крак с оранжева козина и се метна към прехвърлящия диск. Прозвуча същият акорд и той изчезна.
А първият хвана Луис и го завлече към по-дълбоката сянка.
— Как си?
Рамото му сякаш пищеше със свой глас. Дробовете се напъваха да поемат въздух. В носа му се сгъстяваше миризмата на кзинт.
— Новако…
— Имам намерение да убия Брам — изтърси кзинтьт.
— Той може и да е мъртъв. — Долавяше друг аромат наоколо. Но какъв? — Онзи, който чакаше тук, опита ли да се разправи с теб? Брам искаше ти да умреш, за да го забавиш. Същото бе отредил и за мен.
— Изобщо не надуших втория, преди да скочи. Сигурно си е казал, че съм безобиден.
— Да не се чувстваш оскърбен от това?
— Но къде е Брам?
— Кой го знае… Контролира мрежата от дискове, а те трябва да са поне двайсетина, пръснати из Ремонтния център.
— Да, включва връзките с музика. Другият май го последва, преди да е променил схемата, нали?
— Значи пропускаме великолепна битка.
Какво надушваше все пак? Цветове на растение. Уханието му пречеше да се съсредоточи. Кзинтът обаче миришеше доста по-силно. По тялото му се усещаха твърди ръбове. Аха… Метателен нож, дълъг прът със заострени краища.
— Вероятно не би успял да победиш Брам — предупреди го Луис. — А и досега се учеше от него, доколкото забелязах.
— Че какво лошо има да убия учителя си?
Охо…
— Ще запомня.
— Не говоря за теб, Луис! Дойдох да почерпя от твоята мъдрост, но Брам ме принуди да му стана слуга. Учих се и от него, като слушах и наблюдавах, докато не реших, че е време да узная и как мога да си върна свободата. Виж какво имам. Оръжията на Кронос.
— Съвсем подходящо за случая, но Брам…
И в този момент пазителят скочи от тавана. До пода имаше десет метра. Тупна тежко, извъртя се и насочи нагоре невидимото острие, защото още един силует падаше след него.
Ръцете на другия замахнаха и Брам се метна встрани. Някакви кръгчета издрънчаха по камък. Я, да не са шурикени?! Променливият нож отлетя от ръката на вампира. Врагът се приземи умело на нозете си. И той беше целият на буци, но значително по-едър от Брам. В едната му ръка блестеше остър метал, другата притискаше към гърдите.
Луис пак трябваше да догонва мислено вихрените случки.
Брам явно бе закрепил на тавана обърнат надолу прехвърлящ диск. Дали се бе поучил от клопката на марсианците?
Отново тичаше с все сила към първия диск, едрият му противник изоставаше поне с един скок. Новака също се втурна напред от укритието си. Мушна яростно с дългия прът към ребрата на Брам.
Вампирът дори не се озърна. Закова се на място, прътът се стрелна покрай корема му и Брам вече го държеше точно в средата. Изтръгна оръжието от ръцете на кзинта и го халоса по челото с другия край.