— Луис Ву, чух го да използва три различни мелодии. Всеки път го следвах. Едната линия води към капан и скривалище с оръжия, втората към онзи диск на тавана, последната — към мястото, където се бихме. Там има обширни полета с дърво на живота под изкуствено слънце…
— Луис се закиска. Миризмата упорито се загнездваше в мозъка му, а изходът минаваше през градината, където се бе сражавал с Тила Браун!
Ритмотвореца се взираше в него.
— Бил си твърде стар, но нещо те е променило. И Брам като че се смееше. Звучеше страшно.
— Четох архивите. Експериментална технология, открадната от Земята, после „Дженеръл Продъктс“ я купил от някакъв подозрителен търговец на планетата Фафнир. Луис, не забравяй, че лежа в личния автолечител на кукловода! — Гласът му беше съвсем неподходящ, а и дробовете му изневеряваха, но той все пак се хилеше. — Сега си на осемдесет фалана. Най-много на деветдесет. Не повече. Така ще ме запомниш!
Ритмотвореца и Новака зяпаха Луис Ву. Миризмата още гъделичкаше носа му, но не го изпъкваше с непреодолимо влечение. И мислеше горе-долу ясно. А това означаваше…
— Бях тежко болен — обясни на двамата. — Вероятно автолечителят се е престарал, докато ми е връщал здравето. Променил е всичко. До последната клетка.
Брам беше прав. Двайсетина години, в краен случай двайсет и пет…
— Значи би могъл да се преобразиш и в пазител — напомни мършоядът.
— Това е само една възможност за избор.
Озърна се. Брам беше мъртъв. Дали пазителите можеха да спират сърцата си по своя воля?
— Възможност, но не неизбежна — добави. Силите му сякаш изтичаха.
— Ти си зле — забеляза Ритмотвореца.
Кзинтът го прихвана и го настани на пода. Раздутите пръсти на мършояда започнаха да го мушкат и опипват. Медицинският комплект не бе постигнал чудо. Имаше какво да се лекува в тялото му. И рамото се подуваше заради петте дълбоки рани.
Лявата ръка на Ритмотвореца, добила още по-страховит вид вече висеше на превръзка през шията му. Пазителят обаче не й обръщаше внимание.
— Не познавам твоята раса. Не ми се вярва, че ще можеш да ходиш, а и скоро май ще започне да те тресе. Как би се лекувал?
— Като се върна на кораба. Ще се пъхна в автолечителя. Той оправя всички болежки.
Ритмотвореца отведе кзинта. Върнаха се скоро. Вдигнаха Луис и го отпуснаха по гръб върху товарен диск на метър над пода. Щяха да го теглят с въже.
— Това ще те носи. Дай знак на вълшебната врата.
— Не мога да пея програмния език на Най-задния!
— Значи няма измъкване оттук?
— Мисля, че не е точно така.
— Луис, как да намеря сина си?
— Ох… Тандж! В тази бъркотия и аз забравих за Каварфа. Ще се навърта ли при тъкачите? Има ли други от нощните хора наоколо?
— Имаше още неколцина с нас, когато се пренесох тук. Ако иска, ще му помогнат да се върне при майка си. Боя се само да не ме е последвал.
— Не, щеше да го надушиш. Мозъкът ти на пазител веднага открива онези, които са ти подобни генетично. Той ме познава. По-добре да изпратиш мен, отколкото да отидеш ти.
— Прав си. Ще се ужаси от вида ми. Луис, как мислиш, ще включа ли накрая вълшебната врата, ако опитвам различни мелодии?
— Можеш ли да провериш къде ще те прехвърли? Брам се е погрижил да има предостатъчно клопки. Пък и не е задължително да минаваме през дисковете. Веднъж вече се връщах по обиколния път до „Иглата“ без помощта на Най-задния. И пробих тунел до кораба. Съществува и в момента.
— Колко дълго ще пътуваме?
— Няколко дни. Ще трябва да ме дърпате. Нуждаем се също от храна и вода.
— Вода има в стопанството за дървета на живота. А храна…
Ритмотвореца и Новака се обърнаха към трупа на Брам, но се поколебаха. Мършоядът промърмори:
— Доколкото знам, на другите не им е приятно да гледат как ям.
— А и той още не се е разложил — напомни кзинтът.
— Приятелю на моя учител, малцина са склонни да обсъждат храната на нощните хора, но виждам, че ти си любознателен. Можем да ядем и наскоро умрелите. По-някога дори предпочитаме плътта им, макар някои да са жилави отначало, а пък този беше и пазител. Мога да го сложа върху втори товарен диск и да го дърпам с много по-дълго въже…
— Аз обаче огладнях. И също не бих те обидил, като ям пред очите ти, нали?
— Вземи колкото ти е необходимо.
Луис обърна гръб на сценката, но се ухили неволно. Звуците му стигаха, за да си представи гледката. Новака се опитваше да откъсне достойно заслужената си порция от тялото на вампира. Най-сетне замахна със своя уцай и се отдалечи.
Ритмотвореца се върна и скръсти крака на пода.
— Трудно е да промениш навиците на едно дете. Дали ще желае да ме изслушва по-нататък?