— Добре започнахте.
— Луис Ву, има храна и за теб. Не вярвам да рискуваш, ако хапнеш от корените на дървото на живота.
Неволно трепна в първия миг. И все пак…
— Да, приличат на сладки картофи. Ние ги печем.
— Тоест?
— Разпалваме огън. И слагаме корените в жаравата, когато изстине малко.
— В стопанството ще намерим какво да горим.
Зад тях се разнасяха упорито жвакане и вбесено ръмжене. Кзинтът още се бореше с коравото месо.
— Новако, ще намериш плячка в онези полета. Има малки бързи животинки. Струва ми се, че никой освен нощен човек няма да вкуси от Брам, и то не само днес.
— Добре, пусни ме на лов!
— Ще се наложи да ти помогна с връщането. Ритмотвореца издаде приятен звук и двамата стъпиха върху диска.
Пазителят-мършояд донесе цяла купчина жълти корени.
— Новака ловува сам. Изсвирих знака за връщане. Може да дойде при нас, когато се засити. — Започна да нарежда корените в огъня. — Как предпочиташ водата си?
— Чиста. За температурата нямам предпочитания.
— Дори и студена?
— Разбира се.
Ритмотвореца се върна с голям леден къс.
— По-лесно е, вместо да се чудя какъв съд да подбера.
— Откъде го взе?
— Далеч горе, там въздухът е рядък и мразовит. — Пазителят намокри парче плат с капките от леда и го уви около шията на Луис. — Колко трябва да се пекат корените?
— Около час. — Запитаният посочи часовника в кожата на китката си. — Отбелязва приливите и отливите, от което-обаче няма голяма полза тук, нали? Ето така се включва калкулаторът. Това пък е игра, местиш числата като… А, бързо налучкваш!
Появи се Новака с окървавена уста и нещо червено в ръката си. Зае се да го нареже със своя уцай.
— Потърсих животно като в Картата на Земята. Не са съвсем същите, но това поне прилича на заек.
Махна кожата и нагласи малкия труп над огъня.
— Позабавлява се, нали?
Кзинтът поумува.
— Е, да. Аз поне не съм ранен.
Луис се вгледа в издутото му чело и спечената по козината коричка.
— Всички сме ранени. Победителите обаче не се тревожат за раните си. Разкажи ни някоя история.
— Нека ти си пръв. Сражавал си се с Тила Браун — пазител, надарен с късмет.
— Не се гордея особено с тази случка. Предпочитам да ти разкажа как кипнах едно море.
Описа борбата с огледалните слънчогледи. След това Новака сподели каквото бе слушал от баща си — как се появил в Картата на Земята с кзинтски щурмови катер и кукловодски прибори. Войната. Приятелите и враговете, изтреблението, взимането на самки от родове, с които да скрепи съюза си. Как се учил да говори с тях.
Кхмий бе създал три деца през малкото дни, прекарани в Картата на Кзин. Когато успял да отдели време, прибрал най-големия си син, без да разваля дружеските си отношения с местния владетел Катакт, и го отвел в Картата на Земята. На дванадесет фалана Новака видял първия човек в живота си.
А старшият син на владетел трябвало да мине през дълга и трудна подготовка. Учил за все същите приятели и врагове: кого да държи под око, на кого почти да се доверява, как да подхваща разговора с вероятни партньорки…
— Това може да бъде и досадно — подхвърли Ритмотвореца.
— О, накрая наистина ми идеше да вия от скука. Един ден ревнах срещу баща си и го предизвиках. Той ме пусна да замина. Бях ранен, гладувах, пороби ме пазител-вампир, но поне се отървах от всички наставления. Ритмотворецо, сега ти ни разкажи нещо!
— Ще го изпея. После ще поспим и Луис ще ни поведе към безопасността.
Пазителят-мършояд запя за творение на огнената магия, оставено от Луис Ву, който някога кипнал море. Петима храбреци измежду нощните хора взели тази вълшебна врата. Не знаели накъде води, нито как да я накарат да действа.
Една нощ Камбанката изчезнала.
Останалите обещали, че ще попречат на неговия син да го последва, и Ритмотвореца минал сам през вратата. Привлякъл го аромат, обещаващ невъобразимо блаженство.
Събудил се в градината, където расте дървото на живота. Жената, преминала преди него, лежала мъртва наблизо. Камбанката се оказала твърде стара, за да се преобрази.
Обикалял и се учел. Намерил залата за управление на антиметеоритната защита с нейните следящи устройства. Измислил сам цяла нова физика, за да си обясни видяното… Двамата с Луис обсъдиха прозренията му, а Новака слушаше. Ритмотвореца се бе досетил за съществуването на черните дупки във Вселената. Знаел и за останалите пазители, дори кой от коя раса е произлязъл.
— А с какво се хранеше? С мърша от зайци ли?
— С Камбанката, разбира се. Пък и не се събудих след толкова много време, че да прегладнея.
Луис се опита да му обясни набързо всичко, което според него пазителят трябваше да научи. Корабите на нашествениците. Време било да хванат пленници, за да проумеят какви са всъщност намеренията на бойните флоти. „Скритият Патриарх“ и неговият екипаж. Сигурно навсякъде имало потомци на Строителите. А децата щели да имат нужда от партньори — след броени години. Живеещият в паяжината…