— Никога. Ние трева засяхме, както ни казал онзи магьосник. Дребни гризачи проникнали в тези земи още преди нас. Където и да отивали ние, намирали огледални цветя изядени от корен. Отначало трябвало яде тях, защото трева никнела лошо в този здрач. Червенокожи, които пасли свои стада на наша трева по време на мой баща, дошли след нас. Събирачи започнали да лови гризачи. А водни хора се върнали нагоре по реки, които огледални цветя им отнели.
— Ами вампирите?
— Както вижда и ти, те също благоденствали.
Вала се смръщи.
— Имало обширно място, което ние всички отбягвали. Вампири нуждаят от убежище срещу ден — пещери, гъста гора, ей такива неща. Когато се събрали облаци, те вече не плашили от слънце. И започнали да тършува надалеч от свое леговище. Друго не знаем.
— Трябва да попитаме мършоядите.
— Нима вие от Народ на машините говори с мършояди?
Тази идея май не допадаше на вожда.
— Те с никого не се сдружават, но винаги знаят къде има мъртъвци. Значи са им известни ловните полета на вампирите, както и къде се крият през деня.
— Мършояди излизат само нощем. Не знам как трябва говоря с тях.
— Възможно е. — Вала се опитваше да си припомни разни неща, но умът й не го биваше тази сутрин. Преумора… — Понякога се заражда друга вяра или умира стар жрец, или пък нов шаман се подлага на изпитание. Мършоядите трябва да познават и да приемат ритуалите, които той ще изисква от тях за мъртъвците.
Търл кимна. Мършоядите извършваха погребални ритуали за представителите на която и да е раса. С някои очевидни условия, разбира се…
— Е, как ще го направи?
— Като привлечем вниманието им. С любезност. Лукави са. И това е изпитание. Никой нов жрец няма да бъде почитан, ако не успее да се спогоди с мършоядите.
— С любезност, казваш… — малко се наежи вождът.
— Търл, ние дойдохме тук за търговия. А мършоядите разполагат с нещо, от което имаме отчаяна нужда — знания. Какво можем да предложим ние за размяна? Нищо особено. Мършоядите притежават света. Ще разбереш това, ако поприказваш с тях.
— С любезност… — намусено промърмори главният мъжкар на ордата. — Как?
Какво ли беше чувала тя, за да му обясни? Приказки нощем, не особено полезни при пазарлъци. Все пак бе срещала мършоядите, бе говорила с тях…
— Работят в сенчестата ферма под събрани на едно място въздушни сгради далеч вляво оттук. Ние им плащаме с инструменти и уреди, а потомците на Строителите им дават достъп до библиотеката си. Те са готови да се отблагодарят, ако могат да научат нещо ново.
— Ние обаче нищо полезно за тях не знаем.
— Така е, макар и не съвсем.
— А друго имаме ли? — промърмори Търл. — Ох, Вала, работа гадна е тази…
— За какво говориш?
Вождът махна към полето — труповете на вампирите пред стената и мъртвите великани.
Бийдж оглеждаше едно от по-малките безжизнени тела. Забеляза, че тя го наблюдава, и повдигна главата на трупа, за да го види и Валавиргилин. Беше Химапертарий от екипажа на Антрантилин.
Ледена тръпка се плъзна по гърба й. Търл беше напипал болното им място, затова му каза:
— Мършоядите също трябва да се нахранят. И друго не забравяй — ако тези почти хиляда трупа останат така, ще плъзне някоя болест. Тогава всички ще обвинят именно мършоядите. Те непременно ще дойдат да разчистят, за да няма зарази.
— А ще поискат ли изслушат мене?
Тя тръсна главата си, сякаш пълна с памук.
— И какво бъде прави, щом научи къде леговище на вампири? — не мирясваше Търл. — Ние ли напада тях?
— Мършоядите може да ни подскажат нещо и по този въпрос.
Вождът изведнъж се втурна в галоп. Вала се обърна — в същия миг Бийдж раздруса свирепо тялото, което държеше в едната си ръка, и го захвърли надалеч. То се погьрчи малко и застина, а великанът кресна и отскочи.
Нещото на земята беше жив вампир.
— Търл, прости ми — смутено промълви Бийдж. — Тази твар беше ранена със стрела в корема. Мислех си да я огледаме или разпитаме, но… миризмата!
— Я успокой! Изведнъж ли замириса? Ти нападаш, то се отбранява с ухание, така ли?
— Все едно пърди? Ами не знам.
— Продължавай нататък.
Мечът на Бийдж се стовари в яростен удар, после великанът затича бавно към неокосената трева. Вала се помъчи да измисли нещо.
— Търл, трябва да оставим пратеници сред мъртъвците. Палатка с няколко от твоите хора…
— Ще ги намерим без кръв на друга сутрин!
— Не ми се вярва нещо да ги заплашва и довечера, и следващата нощ! Вампирите вече минаха оттук, а върнат ли се, първо ще надушат труповете на своите. Все пак нека хората ти са въоръжени… Хм, остави тук и мъже, и жени.