— Слушай, Валавиргилин…
— Познавам обичаите ви, но ако вампирите се промъкнат, най-добре е пратениците да се съешават помежду си, нали?
Не прекаляваше ли? Досега не би й хрумнало дори да изрече нещо подобно пред вожд на тревопасните великани.
Главният мъжкар изръмжа, обаче промълви, свъсил вежди:
— Да, ти права. Каквото Търл не видял с очи, то не станало. — Размаха ръце, за да върне Бийдж, и се обърна към нея: — А търговци бъде ли с нас?
— Ще ви подкрепим. Гласовете на две раси в нужда звучат по-убедително.
Народът на машините обикновено се отърваваше от такива проблеми, като увеличаваше разстоянието до тях, но този път нямаше как да стане. Почти привършиха запасите си от гориво през нощта.
— Не, бъде три раси. Много събирачи умрели предишна нощ. И техни хора чака с нас. Дали да повика още? Вампири сигурно били на лов и сред червенокожи.
— Струва си да пробваме.
Бийдж притича и Търл му заговори толкова бързо, че Вала не успяваше да схване смисъла. Вторият великан като че се опита да спори, но се отказа.
— Добре е да си отспим през деня — подхвърли тя.
Тялото й май нямаше да издържи още дълго.
Нещо стисна китката й.
— Старша…
Тя се събуди смразена. Тихото писукане, излязло от гърлото й, трябваше да бъде панически вопъл. Отмести се и седна. Беше Кейуербримис.
— Какво сте се уговаряли с Търл?
Още се чувстваше като зашеметена. Имаше нужда от вода и баня, а също и… Това трополене на дъжд ли беше? Ами да, проблясък на мълния и грохот наблизо!
Бе свалила мръсните си дрехи, преди да заспи. Отметна одеялата и излезе от товарния корпус под хладните струи. Кей я гледаше от оръдейната куличка.
Пак се замисли за нежеланите последици от случилото се помежду им. Търговците не търсят партньори, а споделят ришатра с расите, които срещат. Връзката с човек от собствената раса е нещо съвсем различно. Кой би поискал съдружничката му да забременее или да се надлъгва с нея в игрички на сексуално надмощие? Още по-неподходящо е да се влюбиш насред търговско пътуване.
Но из тези далечни земи сред непознати хуманоиди нямаше как и да се отбягват напълно. Вала му подвикна:
— Ела да се измиеш. Кое време е сега?
— Скоро ще се здрачи. Дълго спахме. — Кей смъкваше дрехите си с видимо облекчение. — Мислех, че трябва да станем по светло, за да се подготвим по-добре за ново нападение на вампирите.
— И това ще направим. Как е Барок?
— Не знам.
Пиха вода, изтъркаха си гърбовете, избърсаха се и се успокоиха — можеха да устоят на нагона.
Дъждът спря постепенно. Вятърът гонеше последните струи по полето. Неравни петна небе се показваха сред разкъсаните облаци, тук-там внезапно просветваха сини и бели ивици.
Вала се вторачи изумено. Не бе зървала Дъгата цели четири завъртания.
На светло успя да различи какво имаше в равнината — полукръг от бледи правоъгълници, а по средата палатка. Наоколо щъкаха великани заедно с по-дребни фигурки. Нареждаха трупове по платнищата.
— Старша, ти ли им каза да правят това?
— Не. Но добре са се сетили.
В опустялата кола на Антрантилин завариха Барок с двойно по-едра от него жена. Той изглеждаше необичайно унил, но се насили за една усмивка.
— Уемб, тези са моите съдружници Валавиргилин и Кейуербримис. Хора, запознайте се с Уемб.
— Не очаквах да… — започна Кей.
— Да, да! — Смехът на Барок не звучеше съвсем нормално. — Ако си предполагал, че спим, познал си!
Уемб се намеси.
— Спали заедно тук, за да пазим от другите. Да няма още ришатра. Ние имали късмет да се намерим.
Барок като че тършуваше мъчително в опустошения си ум.
— Форн… Не намерихте ли Форанаидлай?
— Няма я никъде — завъртя глава Вала.
Тялото му се разтресе за миг. Хвана я за ръката.
— Погледнах надолу и й викнах: „Презареждай!“ Не ми отговори. Беше изчезнала. Скочих от колата да я търся, да я спра, ако е тръгнала към песента. И тогава мозъкът ми изключи. Стоях под стената, а дъждът сякаш щеше да ме сплеска в пръстта. Някой се блъсна в мен и ме събори. Беше Уемб. И ние… Не, ришатра е твърде слаба дума за онова, което правихме.
Уемб го хвана за рамото и нежно го обърна към себе си.
— Ние споделили любов, Барок, но трябва винаги казваме ришатра. Така е редно.
— Съдрахме си дрехите, не можехме да се откъснем един от друг, докато полека-лека се опомняхме. А нямахме време. Онези бледи гадини пак се промъкваха към нас. Видях, че навсякъде са разхвърляни арбалети. Бойци на великаните през цялата нощ се смъкваха от стената и отиваха при вампирите, всичко падаше от ръцете им…