— Взехме арбалети — продължи великанката. — Видях Маки да лежи мъртъв с вампирка, стрела пронизала тях. Прибрах негов колчан със стрели и дадох на Барок. Убих вампир, който бил най-близо. После друг.
— Отначало не успявах да си заредя арбалета…
— Ти затова ли викал толкова ядосано? Все забравяла да те питам.
— Ами виках, за да събера сили и да обтегна тетивата. Вашите проклетии не са правени за дребни немощни хорица от Народа на машините.
— На полето ли бяхте цяла нощ? — слисано промълви Вала.
Уемб кимна, а Барок промърмори:
— Когато дъждът се поукроти малко, намерих кърпи. Имаше предостатъчно. Пръстите му стиснаха болезнено китката й. — Разбрахме защо…
— Много бойци минали покрай нас — добави Уемб. — Аз забила стрела в крак на Херст, но той продължил към песен. Вампири дошли при него и махнали кърпа от лице, после го отвели. Той мой син…
— Вала, ако имаш нещо на лицето си, те го взимат! А дъждът беше измил спирта от кърпата на Херст. Потърсихме си други, с билки, те бяха запазили по-добре миризмата си. Така оцеляхме — с кърпите и с ришатра. Щом започнехме да усещаме, че няма да издържим, пак се вкопчвахме един в друг. И непрекъснато търсехме стрели. Стражите захвърляха мечовете и арбалетите си, но за колчаните просто не се сещаха. Взимахме ги от мъртвите.
— Аз видяла нещо, което не разбрала — вметна Уемб. — Трябва каже на Търл. Вампири правили ришатра с някои от наши хора, после ги отвели във висока трева и нататък. Защо ги искали живи? И дали те още живи?
— Мършоядите може и да знаят — предположи Вала.
— Мършоядите пазят свои тайни.
Облаците пак се събираха. Барок изрече в тъмното:
— Застрелях вампирката, която отвеждаше Ант. Умря чак от втората стрела. Друга подхвана песента, убих и нея. Ант тръгна след трета, дотам вече не можех да пратя стрела. За мъкнаха го в тревата и повече не го видях. Дали не трябваше да стрелям по него? — Вала и Кей не продумаха. — Не мога да бдя с вас. Не ми се мисли дори за ришатра. А и главата ми… Не знам как да ви обясня…
Стиснаха му ръцете и го увериха, че разбират. Оставиха го да си почива в колата.
ТРЕТА ГЛАВА
НАЗРЯВА БУРЯ
Сгушената под стената палатка бе обърната с входа си към дъгата от бледосиви правоъгълници.
Нареждаха мъртвата глава до глава — по двама великани или четири вампира на платнище. Групите намериха Антрантилин и Химапертарий, телата им сега лежаха отделно. Таратарафаст и Форанаидлай бяха изчезнали с вампирите. Имаше и платнище с шест малки трупа на събирачи.
Великаните почти бяха привършили с печалната си работа. Дребосъците сред тях нямаше с какво толкова да помогнат, но носеха храна или други по-леки товари. Всички събирачи бяха наметнали правоъгълни парчета плат с дупки за главите по средата.
Тревопасен великан вдигаше вампир без усилие. Събираха се по двама, за да пренесат мъртвец от своите.
Но Бийдж дойде сам, на гърба му тежеше тялото на жена. Положи я внимателно върху платнище, хвана безжизнената ръка и зашепна тъжно. Вала се отказа да го разпитва.
Две великанки наредиха още едно платнище с вампири и дойдоха при нея.
— Натъркахме краища с билки — каза й Мунуа. — Миризма отпъжда дребни хищници. За по-големи имаме арбалети. Мършояди няма да се бият за онова, което тяхно по право.
— Много любезно — съгласи се Вала.
— Мога ли направя нещо за теб?
— Ще дойдем да бдим с вас.
— Вие много изморили в битка. Мършояди едва ли дойде първата нощ. Почивайте.
— Но нали аз предложих да ги посрещнем така?
— Търл се сетил — невъзмутимо я осведоми Мунуа. Вала кимна и се постара устните й изобщо да не трепнат. Обичаят се спазваше неотклонно. Луис Ву само помогна на Търл да кипне морето…
Тя посочи дребните хуманоиди.
— Тези кои са? Мунуа повика:
— Перилак, Силак, Манак, Кориак… — Четири малки глави се обърнаха. — Тези са други наши съюзници — Кейуербримис, Валавиргилин, Уондернотий.
Събирачите се усмихваха и кимаха, но не доближиха веднага. Отидоха при великаните, които се отдалечиха от труповете и палатката. Чак тогава предпазливо смъкнаха от себе си замърсените парчета плат. Великаните взеха мечовете и арбалетите, събирачите окачиха на гърбовете си тънки саби.
Бийдж дойде и съобщи:
— Оставихме в палатката достатъчно кърпи, натъркани с билки. Добре дошли на всички.
Събирачите стигаха до раменете на търговците и малко над пъпа на Бийдж и Мунуа. Безбрадите им лица се стесняваха надолу. Широките им усмивки изглеждаха малко прекалено зъбати. Носеха туники от щавена кожа, изобилно украсени с пера. На раменете на Перилак и Кориак перата образуваха крилца и жените трябваше да ходят внимателно, за да ги опазят. В дрехите на Манак и Силак се забелязваха повече разлики. Ръцете им бяха голи, за да замахват свободно.