Пак затупаха тежки капки и търговците решиха да влязат в палатката. На земята беше застлан дебел слой трева — за лягане, а също и за храна на великаните. Вала спря спътниците си на входа и ги накара да си събуят сандалите.
Вече беше достатъчно тъмно, за да не се виждат ясно лицата им. Нощта беше най-подходящото време за ришатра.
Но не и на бойно поле.
— Лошо… — промърмори Перилак.
— Колко от своите загубихте? — попита Уондернотий.
— Почти двеста досега.
— Ние бяхме само десет, четирима вече ги няма сред нас. Сопашинтей и Читакумишад останаха на стената при едно от оръдията ни, за да пазят. Барок още се опомня от адската нощ.
— Мъжът на нашата царица тръгна с пратен от Търл великан, за да доведе и хора от други раси за пазарлъка. Ако — очите на дребната жена зашариха неспокойно — Господарите на нощта не дойдат да говорят с нас сега, утре ще долетят още гласове.
Според някои предания мършоядите чуваха всичко изречено за тях, освен по пладне. Нищо чудно вече да бяха наблизо.
— Ще се присъедините ли към ришатра? — попита Кей.
Четиримата събирачи сякаш се притесниха. Разнесе се боботещият смях на Бийдж и Мунуа. Малката Перилак отвърна:
— Великанките може и да не забележат. Размерите имат значение, нали? Но двамата с теб бихме могли да опитаме…
Перилак и Кейуербримис се гледаха, като че споделяха безмълвно една и съща мисъл. Тя хвана ръката му. Той докосна туниката й и попита:
— Сигурно имате повече кожи, отколкото са ви нужни за дрехи?
— Не, вмирисват се бързо. Нямаме много за размяна.
— Ами ако ви научим как да ги обработвате по-добре?
Понякога вонята дразнеше ноздрите на Валавиргилин и тя издишаше силно, за да прогони отвратителния спомен за предишната нощ. Но май никакви миризми не можеха да смутят Кей. Явно влезе в присъщата си роля на търговец. Съзнанието му се бе пренесло в свят, където печалбата или загубата бяха въпрос на дребна разлика в числата, където човек не можеше да си позволи глезотии, където империята се съхраняваше просто защото отпадъците от дейността на една раса можеха да станат постеля за друга…
Падна нощта. Но в отблясъците от дневните правоъгълници на Дъгата Валавиргилин различи широката усмивка на Бийдж.
— Присъствал ли си и преди на пазарлъци?
— Случвало се. Луис Ву дойде, когато бях дете. Договорили се с предишен Търл. С червенокожи постигнахме пълен мир преди тридесет фалана. Поделихме си земи. Преди двадесет и четири фалана ние се събрали с червенокожи и морски хора и направили общи карти. Всички раси научили по нещо за тези нови земи, разменили сведения. Но ти може и да знаеш, че за всички тях ние — великаните, прекалено големи…
Ако тя се опиташе да го разубеждава от учтивост, Бийдж просто не би й повярвал. Погали го по огромната ръка.
Един от събирачите измънка:
— Само да ги чакаме ли? Това ли искат като проява на уважение?
Този беше Манак. Или не? С по-гъста козина по гърлото. Може би бе главен мъжкар, а Силак — подчинен. В много раси беше така, но Вала не знаеше нищо за събирачите.
— Манак, ние и без това сме на тяхна територия. Ако искаш, представи си, че просто развличаме Господарите на нощта. Да споделим ли ришатра? — Веднага се обърна към Бийдж и му обясни: — Така ще се възбудя и ще съм по-широка. Като гледам, Уонд ще започне с Мунуа…
Защото Кей и Перилак вече не си говореха за търговия.
Ришатра със събирач наистина можеше само да я възбуди.
А с бъдещия Търл беше друго. Особено удоволствие. Той беше голям. И разпален. Гордееше се със своята сдържаност, макар че едва се владееше. Беше много голям…
Поне наглед Кейуербримис си прекарваше чудесно нощта. Сега шепнеше някаква шега или тайна на Мунуа. Биваше го за търговец. И иначе беше свестен човек. Вала току поглеждаше натам.
Не забравяше за предишната нощ с него, а и не искаше. Така се настройваше още по-добре за ришатра. И все пак…
Чифтосването се опира на норми. Безбройните хилядолетия на еволюцията са оформили реакциите на хуманоидите при избора на партньор — подход, миризми, пози и поведение, сигнали. Други е добавила културата — танци, стилове, позволени думи и изрази…
Само че еволюцията няма нищо общо със секса извън собствената раса. Ришатра си остава форма на изкуство. Ако нещо не се напасва, все ще се измисли друго. А които не успяват да участват, могат да гледат, да подхвърлят присмехулни съвети…