Или пък да стоят на стража, ако тялото или съзнанието им има нужда от отдих.
Нощта беше почти тиха, но не всеки шепот се дължеше на вятъра. Мършоядите сигурно се навъртаха наоколо. Изпълняваха задълженията си. А ако поради незнайна причина още не бяха получили вестта за осеяното с трупове поле, дали пък вампирите не шумоляха наблизо?
Вала стоеше върху висока три стъпки табуретка, достатъчно здрава да издържи тревопасен великан. Толкова се сгорещи, че си остана гола, но пистолетите бяха провесени на гърба й. Почти нищо не различаваше през дъждовната пелена. Зад нея оживлението бе стихнало за малко.
— Ние с великаните сме задружни. Не сме само паразити — обясняваше един от събирачите. — Там, където някога имаше огледални цветя, са се развъдили много гризачи. С тях се храним. Тършуваме пред хората на Търл, проучваме земите, водим, правим карти.
Говореше Манак. Оказа се малко дребен дори за жена от Народа на машините, пък и неопитен. Нищо, поне искаше да се учи.
Събирането с партньор от своята раса има последици. Но не и ришатрата. Затова волята будува. Няма място за притеснения. Всички споделят смеха. Ришатрата е развлечение, дипломация, приятелство… и увереност, че оръжията ти са винаги под ръка.
— Надяваме се да забогатеем — казваше Кейуербримис. — Онези, които разширяват империята, са на почит, защото тя расте с по-големите запаси от гориво. Ако убедим някоя общност да произвежда гориво и да ни го продава, с печалбата ще можем да се задомим…
— Да, това е ваша награда — прекъсна го Мунуа. — Но на други племена причинявате равнодушие към живот, загуба на приятели, отчаяние и ранна смърт за всички, които се научат да пият ваше гориво.
— Е, да, някои са твърде слаби, за да кажат: „Стига.“ Мунуа, ти обаче несъмнено си достатъчно силна.
— Разбира се. Мога да кажа това и още сега. Стига, Кейуербримис!
Вала се озърна към белеещите в мрака усмивки. Бийдж подхвърли:
— Снощи носех кърпа, напоена с ваше гориво. Размътила ми глава. Лошо целих се с арбалет.
Кей благоразумно реши да не отговори.
— Валавиргилин, ще се върнеш ли в Средищния град, за да се задомиш и отгледаш потомство?
— Отдавна сторих това.
Ами да, Кей не знаеше!
Какво ли си е мислил? Че двамата ще станат партньори и официално? Вала реши да обясни:
— Луис Ву от звездната раса ми направи дар, с който забогатях. — Дребният факт, че тогава се занимаваше с нещо абсолютно забранено, не влизаше никому в работата. — И си избрах партньор. Родителите на Тарб са отдавнашни приятели на моето семейство. Това е обичайно при нас, Мунуа. Той нямаше почти никакви пари, но бе добър баща и ми предостави достатъчно за сделките. Веднъж, когато ме налегна скука, си спомних какво ми подсказа Луис Ву. Попита ме дали използваме за нещо кашата, оставаща след дестилацията на спирта. От нея се правели пластмаси. Неговото разговорно устройство не преведе думата, но аз я запомних. Каза още, че означавала нещо податливо, на което да придадеш желаната от теб форма. За нас кашата и досега е безполезна, просто досаден отпадък. Другите раси сигурно ще са ни благодарни, ако измислим причина да ги отърваваме от нея, след като произведат гориво за нас. Затова създадох химическа лаборатория. — Тя вдигна рамене в мрака. — Всичко винаги излиза по-скъпо, отколкото очакваш, но полека-лека започвахме да налучкваме някои отговори. В тази каша наистина са скрити много тайни… Един ден обаче се оказа, че съм похарчила повечето пари. Тараблиляст и децата сега са при баща ми, а аз съм тук, докато събера достатъчно, за да ги изхранвам отново. Кориак, ще застанеш ли на стража?
— Ей сега. Уондернотий, почакай ме малко. Вала, какво видя досега?
— Само дъжд. От време на време се мярка нещо черно и лъскаво, чувам и някакво хихикане. Не надушвам вампири.
— Добре.
Мунуа приказваше на езика на великаните и от шегите й Бийдж се търкаляше по земята. В сивеещото утро събирачите си поговориха, сочеха си нещо из околността, после заспаха скупчени.
— Как мислите, дали са идвали? — попита Спаш, която стоеше до палатката.
— Изобщо не ме интересува — прозя се Уонд. — Я да си отспим.
— Идвали са — промълви Спаш след миг.
Вала излезе навън.
Не забеляза веднага, че едно от платнищата е празно. Кос? Далеч наляво… аха, там лежаха шестима мъртви от събирачите. Останалите не бяха докоснати.
Бийдж тръгна напред, стиснал кривия си меч в ръка. Още великани се смъкнаха от стената. Посъветваха се и се пръснаха да огледат какво са сторили мършоядите през нощта.
А Вала се качи в товарния корпус на една от колите и легна.