Тегър и Уорвия много си приличаха. Гладки червени тела, лица без окосмяване. На ръст бяха колкото Народа на машините, но по-стройни. Големи уши стърчаха на тесните им глави. Гърдите на Уорвия личаха, макар и доста плоски.
— Не сме чували досега за толкова вампири, събрани на едно място — промълви тя.
— Избили сте цяла армия — добави Тегър. — Вашите съседи сигурно се радват.
— Мършоядите не са ли идвали? — попита жената.
— Тези вампири нахлули в нощ преди отминалата — започна Търл. — Още много избягали, когато сянка се дръпнала от слънце. Вие виждате колко мъртви останали, а наши мъртви вече прибрани от мършояди. Били наполовина по-малко от убити вампири, има още над сто умрели събирачи и четирима наши гости от Народ на машините. Вампири страшен враг. Вие добре дошли при нас.
— Не знаехме, че е толкова ужасно — поклати глава Тегър. — Изчезват млади ловци. Казвахме си — нашите наставници си губят ума от старост или някоя нова твар ловува сред нас. Парум, ако сме те обидили с недоверие, молим те да ни простиш.
Великанът кимна дружелюбно. Търл изрече:
— И половина от онова, което ние знаели за вампири, било заблуда. Империя на Народ на машините дошла навреме при нас, за да помогне.
Вала осъзна, че никой друг от познатите й вождове на орди не би се насилил да каже нещо подобно. Срамът за ордата беше срам за Търл.
— Трябва покаже на вас укрепление — продължи той, — но вие дали вече заситили глада си? Трябва ли да сготви, докато още светло?
— Ядем месото сурово. И обичаме разнообразието. Знаем, че великаните не хапват месо, а какво предпочитат събирачите и търговците? Можем ли да споделим храната си? Нека ви покажем какво имаме.
Върху каруцата се издигаше клетка. Звярът вътре усети насочените към него погледи и изрева. Не отстъпваше по размери на тревопасните великани и несъмнено беше хищник.
— Що за твар е тази? — попита Вала.
— Хакарч — гордо отвърна Тегър. — Убиец от Преградните хълмове. Племето на градинарите ни изпрати два звяра, за да се позабавляваме. Пуснахме мъжкаря и го подгонихме. Дори на непозната земя успя да погуби един от нас.
Самохвалство. Вижте ни какви могъщи ловци сме. Преследваме и по-неумелите от нас убийци, значи ще се справим с вашите вампири.
Вала предложи:
— Перилак, ще опитаме ли от това месо? Не тази вечер, а утре, когато ние пак ще се храним.
— Споразумяхме се — потвърди Перилак. — Уорвия, довечера можете да убиете някое от добичетата си. А утре и на следващия ден ние ще се погрижим за храната. Ще ядем заедно, докато Господарите на нощта благоволят да разговарят с нас. Сигурно ще ви хареса месото на смирпите.
— Благодарим ви.
Пламъците на огъня бяха единствената светлина. Не стигаше за готвене, но поне с това бяха привършили.
Анакрин хукай-Уонхурхур беше набръчкан, но пъргав старец. Чейчинд хукай-Карашк имаше грозни белези и му липсваше едната ръка след някоя отдавнашна схватка.
Носеха свой дар — внушителен пръстен съд със силно тъмно пиво. Не беше никак зле. Вала долови и реакцията на Кей.
Да видим как ще се справи.
— Много ли пиво правите? — възкликна той разпалено.
— Да. За размяна ли си мислиш?
— Чейчинд, ще си струва да го превозваме само ако е достатъчно евтино…
— О, значи не са били преувеличени приказките за Народа на машините, които са стигали до нас!
Кей май се смути. Жалко. Време беше Вала да се намеси.
— Кейуербримис искаше да каже, че ако дестилираме достатъчно пиво, ще имаме гориво за нашите коли. А те могат да пренасят много оръжия. Движат се по-бързо от впрегатните животни, но не и без гориво.
— Значи искате дар? — усъмни се Чейчинд.
— Ще преварявате пивото ни на гориво?! — възкликна на свой ред Тегър.
— Дарове за войната. Всички трябва да допринесат с нещо. Великаните ще се бият, събирачите ще оглеждат, от вас — горивото…
— И очите ни.
— А?
— Не познаваме раса с по-остро зрение от нашето.
— Добре, очите ви. От нас — колите, оръдията, огнехвъргачките. Ще отделите ли пиво колкото тежат триста мъже, за да воюваме срещу вампирите? От него ще направим десет пъти по-малко гориво. Донесли сме достатъчно просто устройство, можете да направите и други като него.
— За мъже от коя раса говориш? — уточни Тегър.
Ето, ето…
— От вашата.
Пастирът зададе естествен въпрос, но в него се подразбираше и съгласието му. Не биваше да прекалява — мъжете от нейната раса тежаха вероятно с около една пета повече.