ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
НОЩНИТЕ ХОРА
Когато сянката почти закри светилото, Вала намери събирачите и пастирите около разпален огън. Събирачите похапваха и й предложиха да сподели угощението им. Червенокожите бяха изяли веднага всичко, което убиха, за да утолят глада си.
Ситен дъждец започна да съска по жаравата. Избраните да преговарят се прибраха в палатката — Валавиргилин, Читакумишад и Сопашинтей от Народа на машините, трима от пастирите и четирима от събирачите. Вътре завариха Анакрин хукай-Уонхурхур, Търл и една великанка, която Вала още не познаваше.
Повяхналата трева беше сменена с наскоро окосена.
Мощният глас на вожда заглуши разговора:
— Хора, запознайте се с Уааст, която отишла да преговаря и има какво да разкаже.
Жената се изправи много грациозно за едрото си тяло.
— Преди два дни ние с Парум тръгнали надясно пеша. После Парум се върнал с тези хора от племе на Гинджерофър. Аз продължих пак пеша със стражи от червенокожи, за да говоря с хора от мътна река. Те не могат дойдат при нас, но ще кажат своя тъжба на нощни хора.
— Сигурно си имат същите неприятности — предположи Кориак.
(Нещо дразнеше сетивата на Вала, привличаше неволно вниманието й.)
Уааст си седна и се обърна към пастирите:
— Знаем, вие не можете участва в ришатра. А да любите един друг сега?
— Не ми е времето — малко надменно отвърна Уорвия. Анакрин и Чейчинд се подсмихваха. Тегър като че се ядоса.
(Вятърът…)
Много хуманоидни раси практикуваха моногамия във връзките между половете, ако не се брои ришатра, разбира се. Тегър и Уорвия несъмнено бяха постоянни партньори. А пък Търл изсумтя:
— Трябва да си остана с бронята. Не знаем кой може да ни изненада.
Жалко, биха могли да се повеселят покрай чакането.
(Музика ли беше?…)
Спаш се обади колебливо:
— Вие чувате ли някаква мелодия? Не е песента на вампирите…
Звукът беше още тих, но наближаваше, почти болезнено близък до горния праг на слуха им. Вала усети как косъмчетата по врата и гърба й настръхнаха. Чуваше някакъв духов инструмент, също и струни, имаше и дъднещи ритмични удари. Но не и гласове.
Вождът намести шлема на главата си и излезе от палатката. Носеше арбалета, но внимаваше да сочи в небето. Чит и Силак останаха от двете страни на вдигнатото платнище, готови да стрелят всеки миг. И останалите вътре хванаха оръжията си.
Дребният Силак влезе, с него проникна и миризмата — мърша и мокра козина.
Последваха го двама едри хуманоиди, накрая се върна и много по-грамадният от тях Търл.
— Имаме гости — избоботи той.
В палатката цареше почти непрогледен мрак, Вала различаваше само отблясъците по очите и зъбите на мършоядите. Два неясни тъмни силуета в едва процеждащата се през облаците светлина на Дъгата. Зрението й постепенно се приспособяваше и изостряше, долавяйки нови и нови подробности.
Бяха мъж и жена, покрити с гъсти косми почти навсякъде — черни, прави, лъскави от дъжда. Прекалено широките им усти откриваха широки като лопати зъби. Носеха торби на ремъци, иначе бяха голи. Големите груби ръце бяха празни. Не се хранеха в момента и Вала изпита ужасно за себе си самото облекчение, макар че потисна желанието да се отдръпне.
Подозираше, че тук не са срещали такива същества. Случваше се някои да реагират зле. Чит остана да пази пред палатката, но извърна лице. Спаш бе скочила при влизането на мършоядите и все още успяваше да не хукне нанякъде, но за повече не й стигаше самообладание. Силак, Тегър и Чейчинд се свираха навътре, зяпаха ококорени, долните им челюсти бяха увиснали.
Значи на нея се падаше да направи нещо. Стана и се поклони любезно.
— Добре дошли. Аз съм Валавиргилин от Народа на машините. Чакаме ви, за да молим за помощ. Тези са Анакрин и Уорвия от племената на червенокожите пастири, Перилак и Манак от събирачите, Читакумишад и Сопашинтей от Народа на машините…
Сочеше поред онези, които поне привидно си бяха възвърнали частица от спокойствието.
Мъжкарят не я изчака да довърши словото си.
— Познаваме всички представени тук раси. А аз съм…
Името прозвуча някак задъхано. Устните му не можеха да се съберат напълно пред зъбите. Иначе владееш много добре търговското наречие — по-скоро като Кей, а не като Вала.
— Наричайте ме Арфиста, защото на това свиря. Моята спътница е… — Този път звуците повече наподобяваха музиката, която още се носеше отвън. — Нека за вас е Тъжната флейта. Какви форми на ришатра предпочитате?
Уплашеният Тегър мигом се озова до партньорката си.
— Ние не можем да участваме!
Мършоядката едва сдържа смеха си. Арфистът каза кротко:
— Знаем. Успокой се.