Търл се обърна към Тъжната флейта:
— Те са под моя закрила. Ако ни увериш, че сме в безопасност, ще си сваля бронята. Само ще трябва да внимаваш, защото съм възголемичък…
Уааст бегло се усмихна на мъжкаря, но Вала й се възхити за невъзмутимостта.
Четиримата събирачи вече се бяха изпъчили един до друг.
— Ние участваме в ришатра — съобщи Кориак от името на всички.
А Вала закопня за дома си. Все някак би осигурила прехраната на партньора и децата си, пък от жаждата за приключения можеше и да се откаже… Твърде късно беше обаче да съжалява.
— Нашата империя се опира на ришатра — заяви тя пред Господарите на нощта.
— Ако бъдем точни — отговори Арфиста, — на ришатра се е опирала империята, създадена от Строителите на градове. Вашата се крепи на горивото. И ние участваме н ришатра, но не мисля, че трябва да отделяме време за това тази нощ, защото се досещаме колко бихме смутили червенокожите пастири…
— Не сме толкова чувствителни! — възрази Уорвия.
— … а има и друга причина. Е, каква молба сте намислили да отправите към нас?
Изведнъж се разнесе нестройна гълчава:
— Вампирите…
— Виждате какъв ужас сеят…
— Толкова смърт…
Търл отново заглуши всички.
— Вампири унищожават всички раси на десет пеши прехода околовръст. Помогнете да премахнем тази заплаха за наш живот.
— Два-три пеши прехода, не повече — хладнокръвно го поправи Арфиста. — След нападение имат нужда от убежище през деня. Все пак засегнатата територия е обширна, населена е с над десет раси…
— Но те ни хранят добре — изрече спокойно Тъжната флейта с малко по-тънък от неговия глас. — Вашето затруднение се корени в това, че ние нямаме никакви проблеми. Каквото е добре за вас, добро е и за нощните хора. Вампирите осигуряват храната ни също както и горивото сред расите, обвързани с империята. Но и ако се справите с вампирите, пак ще ни облагодетелствате.
Дали другите се досещаха колко неща разкри мършоядката само с няколко изречения? Мнозина обаче изгаряха от нетърпение да се обадят и Вала си замълча.
— За да ни разберете, предлагам ви да обмислите няколко хипотези — продължи Тъжната флейта, щом шумът стихна. — Манак, ами ако твоята царица се скара с Търл и ордата му? Да речем, че ни убедите да не докосваме мъртъвците около укреплението им. Вождът ще трябва да се предаде съвсем скоро.
Манак сърдито възрази:
— Но ние и тревопасните великани сме… Никога не би ни хрумнало!
— Разбира се. Знам. Уорвия, твоето племе обаче воюваше с великаните само преди петдесет фалана. Ами ако Гинджерофър ни бе помолила да разкъсваме всеки великан, дръзнал да доближи добитъка ви, за да го изтреби?
— Добре. Разбрахме…
— Нима? Ние не бива да се съюзяваме с никоя хуманоидна раса срещу друга. Всички зависите от нас. Без нощните хора труповете ще се въргалят навсякъде, ще плъзнат болести, ще се замърси водата, с която поддържате живота си.
„Май е изнасяла тази реч и преди“ — поклати глава Вала.
— Ние забраняваме изгарянето на мъртъвците. Но я си представете, че го разрешим. Какво би станало, ако всяка раса разполагаше с гориво, за да се отървава по този начин от труповете? Облаците още тегнат в небето над тези земи — четиридесет и три фалана, след като морето кипна. А ако към тях се добавят пушеци и вонята става все по-непоносима с всеки следващ фалан? Досещате ли се колко хуманоиди от всяка раса умират за един фалан? Ние знаем точно. Затова не бива да заемаме ничия страна.
Чейчинд хукай-Карашк бе станал още по-тъмночервен от гняв.
— Как изобщо сте способни да останете безпристрастни?! Та вампирите са животни!
— Вярно, те не мислят за разлика от вас — призна Арфиста. — Но толкова ли държите на тази отлика? Познаваме хуманоиди, които са на самия праг на интелекта. Има няколко такива раси само във вашия сектор от Дъгата. Някои от тях си служат с огън, ако попаднат случайно на него, или пък се събират в силни глутници, ако набелязаната жертва е твърде могъща и свирепа. Една от расите чупи клони, бели кората им и ги превръща и примитивни копия. Друга живее във водата, немислимо е да си помага с огън, но пък обработва камъните за сечива. Как ще отсъдите разумни ли са или не? Къде ще теглите чертата?
— Вампирите нямат нито сечива, нито огън!
— От огъня се боят, но сечива имат. И в този нескончаем дъжд се научиха да носят дрехи, отнети от жертвите. Когато са на сухо, захвърлят ги като непотребен боклук.
— Значи вече разбирате защо не можем да си позволим ришатра с вас тази нощ — вметна Тъжната флейта. — Принудени сме да пренебрегнем желанията ви.
Тя не забеляза или поне се престори, че не долавя смесените чувства, изписали се по лицата на останалите след тези думи.