Е, време беше Вала да опита нещо…
— Помощта ви обаче ще бъде неоценима, ако успеем да ви посочим сериозно основание да ни я окажете. Вече споделихте с нас докъде се простира зоната, застрашена от вампирите. Научихме и че трябва да се връщат в леговището си, а то е само едно. Какво друго бихте ни разкрили?
Арфиста сви рамене и тя трепна — бяха стряскащо подвижни, сякаш под кожата му свободно се местеха несвързани кости. Вала продължи упорито:
— Чувала съм слух, наречете го и предание, ако щете. Тази мълва стига до Народа на машините навсякъде, където се мяркат вампири. Моля ви да проумеете, че за търгуващите с нас раси далеч от Средищния град е необяснимо как тези твари изведнъж се развъдиха в такова множество.
— Плодовити са — отбеляза Арфиста.
А Тъжната флейта добави:
— Освен това групички непрекъснато се отделят от основната глутница в търсене на места за нови леговища. Десет пеши прехода не бяха чак такова преувеличение…
Другите, дори Чейчинд, оставиха Валавиргилин да се мъчи в надхитрянето с мършоядите.
— Разпространява се и една не особено логична измислица. Жертвата на онези твари, макар и мъртва, също се превръщала във вампир.
— Глупости — озъби се Арфиста.
Като че и аз не знам!
— Разбира се, но по-невежите смятат, че това също е добро обяснение за рязкото нарастване на заплахата. Поставете се на мястото на… — Сега трябва да внимавам какво говоря! — … майката и вдовицата на мъж от горските хора. „Що да сторим, за да не стане наш враг в тъмата и горкичкият ни Вейня? Господарите на нощта ни забраняват да горим мъртвите. Но понякога се случва да позволят…“
— Никога — възрази Тъжната флейта.
— На дванадесет пеши прехода надясно от Средищния град — тутакси подхвана Вала — още пазят спомена за епидемия…
— Беше отдавна и далеч оттук! — отсече Арфиста. — Ние сами измислихме крематориума, научихме ги как да горят труповете, после се махнахме от областта. Върнахме се чак след много фалани. Заразата бе победена. Племената на копачите продължаваха да изгарят мъртъвците, но ние ги убедихме да престанат. Не ни беше трудно. Как ще намираш дърва, ако непрекъснато изсичаш околните гори?
— Но може би вече съзирате вероятната опасност? — подсказа Вала. — Не знам дали местните са започнали да горят жертвите на вампирите…
— Не са започнали. Веднага щяхме да забележим дима.
— … ала е достатъчно една от свързаните с нас раси да се сети за това, за да последват и другите примера й.
Тъжната флейта промълви печално:
— Тогава би ни се наложило да извършим немалко убийства.
Валавиргилин не си позволи да потрепери. Поклони се и настоя:
— Защо не започнете още отсега — с вампирите?
Мършоядката се замисли напрегнато.
— Не е толкова лесно. Те също властват над нощта…
Вала за миг притвори клепачи. Това вече е проблем, предизвикателство. Ще искате да покажете на по-низшите от себе си как го преодолявате. Паднахте ми!…
Мършоядите избутаха тревата към краищата на палатката. Чертаеха в пръстта и се препираха с високите си гласове на своя език. Най-сетне стигнаха до съгласие за особеност на релефа, която никой не различаваше в тъмното, и Арфиста се изправи.
— Когато сянката се отдръпне, изучете тези карти. Засега само ще ви опиша какво ще видите. Ето тук, на два и половина пеши прехода наляво и в посоката на въртене, древен промишлен център се рее двадесет човешки ръста над земята.
— Познавам един въздушен град — обади се Вала.
— Разбира се, съвсем близо е до вашия Средищен град — няколко свързани помежду си реещи се здания. Такива конструкции се срещат рядко в наше време. Според нас онази, за която говорим, е произвеждала машини за Строителите на градове. По-късно била изоставена. Вампирите живеят под нея вече много поколения, от стотици фалани. Вечната сянка е идеално подходяща за тях. Някогашните обитатели на околните местности отдавна са се разбягали. Мирните пътешественици и скитащите племена биват предупреждавани да заобикалят. По-войнствените оставяме да се пазят сами както смогнат. Гази планинска верига наляво и срещу въртенето спрямо Здрачното леговище спираше разпространението на огледалните цветя. Хуманоидите от далечната й страна я наричаха Огнената преграда, защото понякога виждаха пламъци по билата. Все пак цветята след време щяха да преодолеят планината и да изгорят Здрачното леговище, както правеха с всичко останало. Вампирите нямаше как да се спасят от насочените хоризонтално лъчи. Само че преди това се струпаха облаците.