Всички закимаха в мрака. Арфиста продължи:
— Достъпната за вампирите територия се разшири до радиус от цял пеши преход. И Тъжната флейта е права — заплахата плъзна по-нашироко. Вампирите се множат, гладът тласка цели родове към други земи.
— Можете ли да разпръснете облаците? — попита Валавиргилин.
И двамата мършояди се задавиха от кикот. Тъжната флейта попита, сякаш не вярваше на ушите си:
— Искаш от нас да местим облаци?
— Умоляваме ви.
— Но защо изобщо ти хрумна, че сме способни на това?
— Луис Ву е успял веднъж, нали?
— А, да, всеядният, който се намесваше навсякъде — спомни си Арфиста. — Срещали сме и по-чудати хуманоиди от него, но този не беше родом от Дъгата, а от далечни звезди. Имаше достатъчно странни уреди, за да потвърди думите си, обаче не знаехме, че е бил способен да мести и облаци.
— Но го стори! — твърдо се намеси Търл. — Той и предишен Търл кипнали море, за да има тези облаци над нас.
— Ами тогава помолете него.
— Луис Ву го няма — поклати глава вождът. — И предишен Търл го няма.
— Е, ние не знаем как да разпръснем облаците. Много ни засрамихте — засмя се мършоядът. — Какво друго, което не ви е по силите, бихме могли да сторим за вас?
— Ще послужим с ваши карти и бъдем много благодарни — изрече Търл. — Водя армия от раси, дето искат да се бият. Ще унищожим леговище на вампири.
— Търл, точно ти не можеш да тръгнеш с останалите — намеси се Тъжната флейта.
Арфиста й каза нещо, което прозвуча като въпрос, и тя започна да обяснява, но вождът не ги изчака.
— Аз защитник на мой народ! Когато се бием, аз отпред…
— В броня — прекъсна го мършоядката.
— Ами как иначе!
— А не бива да я носиш. Тя задържа миризмата ти. Всички, които ще се биете, не можете да носите нищо по себе си. И трябва да се къпете винаги щом откриете вода. Също да миете обилно своите коли и каруци. Не разбирате ли, че иначе вампирите ще ви надушат?
— Трудно ще бъде с горивото — промълви Читакумишад. — Но червенокожите си правят пиво, можем да дестилираме гориво от него…
— Тръгнете на война през пасбищата на червенокожите. Ние ще им изпратим още утре данни за дестилационното устройство, имаме си тайни начини. Нека те ви приготвят гориво там, а тук ще си го правите от гниещи треви. И ще стигнете до Здрачното леговище след не повече от един фалан.
Чит закима, трескаво обмисляйки плана.
— Достатъчно гориво две коли да пътуват дотам и обратно…
— Налага се да прекосите Огнената преграда. Мисля, че вашите коли ще могат да минат. Има проходи.
— Значи ще се нуждаем от повече гориво.
— Също и за разузнаване, за намокряне на кърпите, за огнехвъргачките. И какво от това? Само при победа ще имате нужда от гориво за завръщането си. Нека третата кола ви пресрещне по обратния път или пък изоставете едната.
— Трябва да сте по двойки от партньори — добави Арфиста. — И ние с Тъжната флейта сме двойка. Търл, знам какви са обичаите на вашата орда, но нали се случва да се делите от време на време? И този път ще е същото. Тегър, ти и Уорвия вярвате, че ще устоите на уханието на вампирите. Дано да е така, ами другите? По-добре да се съешават помежду си, дори да ви разстройва гледката, отколкото да бъдат примамени от онези кръвопийци. Анакрин, Чейчинд, нямате партньорки, затова е най-разумно да се приберете у дома…
Разгоряха се спорове. Никой хуманоид не би приел без заяждане плана на мършоядите за война, в която ще участва и той. Вала не се обаждаше. Знаеше, че вече бе постигнала своята победа.
Те са с нас. Наистина! И ще се къпят…
ПЕТА ГЛАВА
ЖИВЕЕЩИЯТ В ПАЯЖИНАТА
Градът на тъкачите, 2892 г. от н.е.
Не успяха да видят точно кога се появи магьосникът. Порасналите деца отидоха в Голямата гора да се състезават кой ще улови повече птици. Момчето Паралд хвърляше особено изящно — неговата мрежа най-дълго запазваше формата и стигаше далеч, макар че успя да хване само две хвъркати. Стрил тъкмо се чудеше как да започне беседата с него, когато случайно вдигна поглед.
Магьосникът беше при реката, носеше се високо над сребристата вода върху дебела кръгла опора с диаметър колкото човешки ръст и половина.
Всички се развикаха, започнаха да му махат, за да слезе при тях. Щом ги забеляза, той прекъсна величавия си полет край короните на дърветата и се спусна плавно. Усмихна се и заговори на непознат език. Косми липсваха почти по цялото му тяло, но такава особеност се срещаше нерядко сред странниците.
Поведоха го към дома си, обсъждайки с увлечение видяното. Някои момчета решиха да проверят доколко ги разбира, като подхвърляха обиди. Стрил не одобри държанието им и скоро разбра, че е била права.