Магьосникът тъй и не научи тяхната реч освен основни думи като „флуп“ и „ришатра“, но имаше огърлица на врата си, която овладя изкусно словата още преди да влязат в селото.
Всеки от друга раса можеше да се окаже учител. А летящ магьосник, комуто служеше вълшебен преводач, сигурно имаше на какво да ги научи!
Девет години след раздялата с Кауаресксенджаджок и Харкабийпаролин, десет откакто започна завоевателният поход на Кхмий в Картата на Земята. Единадесет от потеглянето им през океана на борда на „Скритият Патриарх“. Дванадесет от завръщането им на Пръстеновия свят. И четиридесет и една, откакто за пръв път се врязаха в повърхността му, застинали в стазис, със скорост 770 мили в секунда.
Първите хуманоиди, които срещнаха тогава, бяха дребни, покрити с козина религиозни фанатици.
Бърборещите пораснали деца май бяха от същата или поне от подобна раса. Главите им стигаха до брадичката му, козината им беше златиста и пухкава, носеха и препаски в пастелни оттенъци на кафявото. Бе видял как мятаха с изумително умение своите чудесно оплетени мрежи в хаоса от голи клони под дървесните корони с форма на гъби.
Държаха се приятелски. Всяка раса около Големия океан се отнасяше дружелюбно с чужденците. Отдавна свикна с това.
Най-голямото момиче попита:
— Каква форма има светът?
Всички млъкнаха веднага и впериха погледи в него. Дали беше някаква проверка на интелекта му?
— Стрил, по-уместно е да питам, а не да поучавам. Е, каква е формата на света?
— Кръг. Формата на безкрая. Така ни каза Живеещият в паяжината. Но не разбирам. Виждам само арка като…
Момичето сочеше към малките конусовидни покриви долу, пръснати сред дърветата. Доста многолюдно селище по брега на широката река. По-нататък се виждаше градеж досущ като умалено копие на арката в град Сейнт Луис, възстановявана многократно през вековете — широка в основата, стесняваща се към върха.
— … като Портала на горното течение.
Аха, чутото — но все още неосмислено — будеше съмнения.
— Дъгата е онази част от пръстена, върху която не си стъпила.
Що за твар е Живеещият в паяжината?
Вървеше, отпуснал собственическа ръка върху купчината от товарни дискове, плаващи във въздуха до него.
Имаше милиони от тях в Ремонтния център под Картата на Марс. Бе заварил някои най-необходими нещица върху горния — дръжки, облегалка, кутия за дрехи и друга за храна, също и малък тласкащ движител сред резервните части за сондите на Най-задния. И… онова, което намери оставено за него преди единадесет години, когато свърши битката с Тила Браун. Нейния медицински комплект.
Косматите възрастни и дребните космати дечица видяха, че групата, излязла да лови птици, се завръща твърде рано. Повечето не се откъснаха от заниманията си, но една жена и един мъж ги посрещнаха пред арката.
— Той е магьосник! — подвикна Стрил отдалеч. — Кидала, той казва, че светът е пръстен!
Мъжът се взря за миг в товарните дискове и попита:
— Това известно ли ти е, или само се досещаш?
— Виждал съм целият свят с очите си. Аз съм Луис Ву от расата, живееща на кълба сред звездите.
Не очакваше думите му да означават нещо за местните хора, но двамата — явно някакви старейшини — го зяпнаха, а децата ахнаха в хор.
— Значи ти си Луис Ву? — промълви жената.
Възрастта бе добавила бяло в златистата й козина, по тялото на мъжа натрупаните фалани личаха още повече. А техните дълги до коленете препаски всъщност бяха изящни гоблени, които всяка културна цивилизация би оценила с възхищение.
— Аз съм Саур, а този е Кидала от Съвета на тъкачите. Не си от никое място по Дъгата, нали? Живеещият в паяжината вече ни увери, че си могъщ и мъдър.
— Тъй ли…
— За него пък няма съмнение, че е от друг свят — вметна Кидала. — Двуглав е! И му прислужват безчет подобни нему.
Ох, тандж!
— И какво още ви каза Живеещият в паяжината?
— Показа ни картини от място някъде далеч по Дъгата; поне така ни рече.
— Вампири ли видяхте?
— Бяха странни хуманоиди, живеещи в мрак. Видяхме и как хора от много други раси се съюзиха и тръгнаха да воюват срещу тях. Ти можеш ли да ни разкажеш още за тези събития?
— Знам това-онова за вампирите. Живеещият в паяжината сигурно е научил и повече, само че не съм говорил с него от тридесет и шест фалана.
— Как твоята раса практикува ришатра? — любезно попита Саур и децата се разкикотиха тихичко.