— Лазерен ефект на свръхпрегряване, Луис. Няма съмнение, включила се е антиметеоритната защита. Но не го предизвиках аз.
Е, и преди се бе случвало Най-задния да излъже. Само че защо би стрелял по нашествениците?
— Луис, проумей най-после, че не аз унищожих онези кзинтски кораби! Исках да се свържа с тях. С работещ хипердвигател бих могъл да се махна оттук!
— Звучи правдиво, признавам, и все пак… Най-заден, да не подозираш, че в Ремонтния център има още някой освен теб?
— Не разполагам с данни друг да е преодолял защитните ми системи. Има обаче два Големи океана.
Луис не схвана веднага защо кукловодът му напомняше очевидното.
Един-единствен океан би нарушил бързо равновесието на Пръстеновия свят. Водата в него се равняваше по маса на някой от по-големите спътници на Юпитер. Трябваше да са два на срещуположни места по пръстена. Така си беше.
Луис и Кхмий откриха Ремонтен център в единия Голям океан, скрит под Картата на Марс. Изобщо не огледаха другия.
От него ги делеше целият диаметър на Пръстеновия свят — шестнадесет светлинни минути. Значи би изминало точно толкова време, преди в другия Ремонтен център някой да научи за нахлулите кораби. Още осем минути, докато започне въздействието върху светилото. После час или два, за да се проточи плазменият шнур на няколко милиона километра от звездата и да бъде готов за превръщането си в лазер. И накрая — други осем минути, докато ужасяващият светлинен меч порази своята жертва.
Два часа и двадесет минути бяха съвсем подходящо време за реакция в този случай.
— Разбирам. Значи най-благоразумно за теб е да допуснеш, че в Големия океан от отсрещната страна на пръстена има още един Ремонтен център, в който шета пазител.
— Защо точно пазител? Преди да ми отговориш, искам да си призная, че стигнах именно до тази хипотеза.
— Един пазител би проникнал с лекота вътре. Дори и някой хуманоид-размножител да се е вмъкнал случайно, почти веднага също би се превърнал в пазител. Най-вероятно и другият Ремонтен център гъмжи от дърво на живота, както е в нашия. Затова ли ме потърси? Вече знаеш за пазителите почти колкото и аз, а тук е късна нощ и мозъкът ми не е особено бистър.
— Май и възрастта е повлияла на мозъка ти. Все пак трябва да поговорим; ще ти покажа още неща. Луис, да се явя ли отново на тъкачите, за да потвърдя могъществото ти? Или не е необходимо?
— Благодаря ти за любезното предложение, но може би вече е безполезно.
Местните хора спяха, какво обаче пречеше рибар или лодкар да е видял сиянието? И кой можеше да познае дали някой мършояд не се навърта наоколо?
Всъщност…
Най-задния като че не забеляза усмивката, внезапно озарила лицето на Луис.
— Тези тъкачи изглеждат много гостоприемна раса.
— Всички раси около Големия океан се държат приятелски, особено ако внимаваш какво приказваш.
— Какви новини имаш за нашите бивши сподвижници?
— Кхмий си натовари нещата във въздушна бойна машина. Нима си пропуснал да й лепнеш едно оченце?
— Зарови машината си в земята — недоволно сподели кукловодът. Луис се разсмя от душа. — Ако му потрябва отново, ще я извади. А какво правят двамата потомци на Строителите?
— Кауаресксенджаджок и Харкабийпаролин трябваше да се грижат за двете си деца, скоро щеше да се роди и трето. Не бих казал, че си омръзнахме, но… Както и да е. Оставих ги в едно село надолу по течението. Имат на разположение щурмови катер от кораба. С него щъкат и учат околните раси на разни неща. Ти как си?
— В не особено блестящо състояние. Луис…
Трите сребристи топки, подскачащи по склона на Юмрука на бога, бяха заменени от снежен блясък по билото на висок рид. Зелена сигнална рамка замига около две точки, пълзящи бавно през пролом в планината.
— … искам да насоча вниманието ти към това. Преди десет години ти показах…
— Помня. Мястото същото ли е?
— Да. Запис отпреди три денонощия, направен от ръба на рееща се конструкция над вампирско леговище.
— Значи това си показвал и на тъкачите?
— Да.
Близък план… Големи тромави возила с по шест колела, вероятно задвижвани с парен двигател. Едното завиваше нагоре по полегатия склон, докато предната седалка на другото изпълни екрана.
— Тези нали са от Народа на машините?
Луис се вгледа.
— Ами да, познава се по окосмяването на лицето. И колите са като техните. Ей!…
— Програмата за разпознаване в моя компютър…
— Но това е Валавиргилин!
ШЕСТА ГЛАВА