ПРОХОДА НА СНЕЖНИЯ БЕГАЧ
Огнената преграда тук изглеждаше по-ниска и разядена от ветровете.
Никой освен Валавиргилин не би се сетил да погледне по този начин на релефа. Луис Ву я бе научил да вижда света като маска. Той и чудноватите му спътници бяха го огледали откъм черната му долна страна, където моретата са издутини, планинските вериги — поредици от ями, а навсякъде се вият огромни тръби, пренасящи флуп — утайката по морското дъно — под основата и към страничните стени, за да се превърне накрая в пръскащи планини.
Някое незнайно същество бе изваяло Огнената преграда, за да угоди на прищевките си. А проходите в билото бе предвидило за удобство на пътниците. Множество племена на червенокожите пастири бяха последвали заедно с добитъка си през Прохода на снежния бегач отстъплението на измиращите под облаците огледални цветя. Двама от пастирите сега превеждаха колите през него.
Нощта вече се плъзгаше по лика на слънцето, когато те стигнаха до най-високата точка на прохода. Никой не бе зървал синьо небе от множество фалани. Сега се наслаждаваха на гледката. Под тях се стелеше плътна облачна пелена. Имаше навят сняг само колкото да се хлъзгат колелата. Вала трудно овладяваше колата. Вляво и вдясно от нея заснежените склонове искряха до болка и очите.
Зад нея Уааст обясняваше на някого:
— Когато минахме оттук, нямало сняг. Огледални цветя го стапяли.
Тегър не се виждаше зад едрото й тяло. Той отвърна:
— Огледалните цветя не понасят нищо, което мърда. Затова пращат лъчите си и към облаците. Уааст, дали е добре да делим колите в края на деня?
— Трябва решаваме — непреклонно отсече великанката. Червенокожият се намръщи.
— Разбира се, който предвожда, той заповядва. Но помисли — така разделяме и партньори — Валавиргилин и Кейуербримис, също Арфиста и Тъжната флейта. Кейуербримис и Читакумишад са мъже, а са в една кола. Ами ако ни нападнат вампирите? Двамата с Уорвия сме н безопасност дори и разделени. Бийдж е с теб, Парум е с Тюк, Манак е с Кориак, но останалите какво ще правят?
Вала караше внимателно по дългия склон и се преструваше, че не чува. Пастирите винаги изразяваха на всеослушание несъгласието си. Партньори, ха! На следващия завой пред нея се откри широка река е мътнокафява вода.
Пастирите спазваха моногамия във връзките си, а и тези бяха двойка. Не им харесваше много да са разделени. Но и двете коли имаха нужда от съгледвачи, познаващи местността. Кей и Вала също не можеха да пътуват заедно — караха колите. Пък и без това не бяха партньори!
Озърна се — Пилак тичаше с все сила, изпреварил второто возило. Тя прекъсна подаването на гориво.
Събирачите май можеха да се надбягват и с вятъра. Пилак й се ухили за миг, докато си поемаше дъх.
— Кейуербримис иска да се изкачи по-нагоре.
Вала се обърна. Вляво от прохода наклонът беше достатъчно полегат, за да е достъпен. Кей щеше да бъде над линията на снеговете и да има добър изглед.
— Да го чакаме ли?
— Каза да не чакате. Спрете, ако се натъкнете на опасност. Ще ви виждаме. И ще дойдем при нужда.
— Ясно.
Пилак се втурна. По-нагоре екипажът на Кей започна да разтоварва колата. Купчини припаси. Без усилията на Парум и Тюк би им отнело цяла вечност. А само след няколко десетки издишвания втората кола потегли отново. Кей караше, всички останали вървяха пеша. Не и мършоядката, разбира се. Тъжната флейта нямаше да се събуди, докато не притъмнее напълно.
Неравностите по склона ги скриха от погледа й.
В първата кола пътуваха Валавиргилин и Сабарокареш, Уааст и Бийдж, Манак и Кориак, Тегър и Арфиста. Стараеха се да не влизат напразно в товарния корпус, за пръв път толкова чист и обезмирисен. На мършояда мракът вътре би му допаднал, но и той се редуваше с останалите под навеса.
Във втората кола и двамата от Народа на машините бяха мъже. Вала и Кей дълго се колебаха за Читакумишад. Никой обаче не би рискувал живота на Спаш, щом вече е бременна. И макар че се бе наложило да вържат Чит при нападението на вампирите, той беше хитроумен и сръчен с инструментите.
Щяха да се оправят все някак. Винаги можеха да прибягнат до ришатра.
Вече се спускаха в облаците, кълбящи се по склона. Сгъстяващият се здрач показваше, че сянката е закрила наполовина слънцето.
Но какво ли ставаше долу?
— Тегър, услужи ми с острото си зрение. Погледни към реката.
Събирачите бяха доста късогледи, едва различаваха нещо по земята по-далеч от пръстите на краката си. Хората от Народа на машините виждаха по-добре. Но никой не можеше да се похвали със зрението на червенокожите.
Тегър стъпи върху предната седалка и заслони очите си с длан. После се покатери върху оръдейната куличка.