Тегър само завъртя глава. Подобни въпроси започваха да му дотягат. Речната жена въздъхна.
— Само чуваме за ришатра. Никога не я правим. Трябва да отида при своя мъжкар! И ще кажа на Борубъл добра новина. Тъкмо ще научи, че имаме и гости. Останете на брега, ще виждате вампири отдалеч.
Тя прекоси калта и се потопи във водата, преди Вала да отвори уста.
Реката обаче може би криеше още опасности. Всички се изкъпаха с мечове и ножове в ръце. После Барок тръгна срещу течението със събирачите, за да налови риба. Вала му завидя малко, но трябваше да се погрижи за предпазните мерки.
Прекараха нощта на плоския бряг. Не ги доближиха нито вампири, нито речни хора.
Валавиргилин си каза, че всичко потръгна прекалено гладко, точно според предвижданията и плановете им. Това кой знае защо я тревожеше.
Постигнаха окончателно съгласие в замислите си само преди три нощи.
Четирима червенокожи бяха дошли да участват във войната. Уорвия и Тегър останаха при съюзниците си, но всички заедно успяха да убедят лишените от партньорки Анакрин и Чейчинд да се завърнат в земите на пастирите. Щяха да занесат и послание, което може би щеше да спаси всички. На Уонд му бе дошло до гуша от вампирите, пък и искаше да се грижи за забременялата от него Спаш. На тях повериха задачата да произведат достатъчно гориво за третата кола. Валавиргилин и Кейуербримис щяха да карат другите две.
Почти веднага определиха екипажите, но и след това не спряха с вечерните пререкания.
Няколкодневното ровене в една от изоставените помийни ями на великаните изобщо не издигна Народа на машините в очите на останалите раси. Вала не се съмняваше, че е така. Само дето напълниха множество буренца със селитра на кристали.
Релефната карта до стената ставаше все по-подробна и точна. Единствено на свечеряване и на зазоряване мършоядите и останалите можеха да работят заедно по нея. Имаха обаче цял фалан на разположение, за да я довършат. Заменяха пръстта с разноцветна глина. Щом всички одобриха постигнатото, изпекоха картата под жарава, после се заеха да отбелязват на нея с шарен пясък възможните маршрути на колите.
Вампирите не идваха всяка нощ, но пък напираха на огромни тълпи, когато нападаха.
Не се учеха от опита си, не споделяха преживяното. За няколко нощи Вала овладя стрелбата с арбалет.
Основната постройка беше изградена от глинени стени с опънато отгоре платнище, крепено и от стълб по средата. Беше стъписващо просторна… и потискащо претъпкана. Хиляда и петстотин тревопасни великани — повечето жени, а също множество деца и бебета — излъчваха толкова гъста миризма, че тя сякаш можеше да се сече с някоя от техните коси-мечове.
Уемб лежеше при няколко от съпругите на вожда, хранеха се усърдно. Барок й махна и тя отвърна на поздрава, без да се надигне. Вала се зарадва, че великан-ката се е опомнила напълно от кошмарно изтощителната нощ, която бе прекарала заедно с мъжа от Народа на машините при първото нападение на вампирите.
Барок реши да тръгне с първата кола. Валавиргилин се бе чудила дали той ще избере да остане при Уонд и Спаш, или да се разправи с тварите, отмъкнали дъщеря му.
Великаните бяха едри, но понасяха спокойно теснотията. За търговците най-големият проблем беше някой да не ги настъпи.
Червенокожите като че постоянно бяха нащрек и домакините се стараеха да не ги доближават без нужда.
Пастирите и търговците се чувстваха малко неловко сред толкова гиганти, докато още по-дребните събирачи не изпитваха никакви притеснения. Някои играеха с децата, други пощеха възрастните. Късогледите им очи откриваха отблизо и безпогрешно всеки паразит.
Търл се измъкна от скупчилите се около него десетина жени. Попита Вала любезно и без следа от подигравка:
— Взехте ли вече каквото трябва от онези стари говна?
Време беше да разкрие една тайна.
— Да, за което ви благодарим. Когато смесим кристалите със сярата и въглищата, дето ще ни съберат пастирите, ще имаме веществото, изстрелващо нашите куршуми и снаряди.
— Гледай ти… — промърмори вождът, прикрил умело изненадата си.
Разбира се, не би могъл сам да си направи барут — Вала не му каза пропорциите. Но поне вече знаеше, че не е станал свидетел на някой извратен каприз у Народа на машините.
На следващото утро потеглиха. Нощуваха на скала, спускаща се отвесно към река. Вампирите не се опитаха да ги доближат.
Стигнаха до стадата на Гинджерофър към средата на втория ден. Пастирите им бяха приготвили гориво, също сяра и дървени въглища, разменени срещу месо и докарани отдалеч.
Нощта закри светилото, преди да привършат товаренето на колите. Червенокожите се разположиха в кръг около тях. Щом се появиха вампирите, оръдията стреляха над главите на пастирите, които на свой ред бяха удивително точни с лъковете и копията си. На зазоряване намериха повече от четиридесет бледи мъртъвци.