Колите винаги носеха стоки за размяна и Вала раздаде дарове. Но убитите вампири скрепиха най-здраво съюза.
На третия ден минаха през Прохода на снежния бегач. Дължината на пешия преход беше променлива величина — според терена, височината, наклона, а и според расата. Но Вала смяташе, че са изминали поне два нормални прехода. Вероятно можеха да се доберат до леговището на вампирите още по пладне на другия ден… ако бяха достатъчно безумни да карат направо към него.
Сутринта втората кола се спусна при тях. Уорвия се возеше под най-високия навес зад оръдието.
Тюк подвикна оживено:
— Уааст! Значи Проход на снежен бегач бил най-лесен в цяла планина?
— И мършояди, и пастири казват така. Как да спорим с тях?
— И вампирите са съгласни!
Всички в колата се радваха шумно на победата си. Дори Тъжната флейта се подаде за миг, примижа на светлината, но се ухили грозновато, преди да се прибере. Вала не забеляза веднага мълчанието на Уорвия. Червенокожите и без това почти винаги си оставаха сдържани.
Врявата привлече и други. Мокри черни глави се подредиха край брега, но речните хора предпочетоха засега да не излязат от водата. Вала не им обърна внимание, а се заслуша в смесения разказ на Кей, Чит, Тюк, Парум, Перилак и Силак.
Кейуербримис настани втората кола на скална площадка над прохода. Облаците долу пак се сгъстиха. Не на това се надяваше, но му оставаше само да чака. Всички се бяха къпали в потоците, които прекосиха през последните три дни. Поне се опитаха да се освободят от телесните си миризми.
(В момента обаче от тях се носеха силни аромати, защото се хилеха, тупаха се по рамената и се надпреварваха кой да говори. Вала лесно се досети как са прекарали нощта.)
Щом се стъмни, вампирите започнаха да минават през прохода. Тъжната флейта бдеше и предупреди навреме останалите.
Стоварените в тревата тежки припаси явно бяха запазили някакви миризми. Кей насочи оръдието вдясно от купчината и се приготви. Уби двайсетина твари с три изстрела.
Отначало проходът опустя, после вампирите започнаха да се стрелкат на прибежки през него. Екипажът се възползва от възможността да упражнява уменията си в стрелба по подвижни мишени, но повечето време оставяше враговете си на мира. Стрелите можеха да приберат и после, но нямаше как да попълнят запасите си от барут.
По-късно вампирите отново се скупчиха. Кей стреля само веднъж с оръдието.
— Вала, те водеха пленници. Грамадни мудни мъжкари с много яки рамене и широки в задника жени, по-ниски с цяла глава от тях. Всички имаха жълти коси, бухнали около главите им. Уорвия ги огледа най-добре.
Червенокожата жена се отърси от вцепенението си.
— Познаваме отдавна стопаните. Хранят се с растения. Отглеждат зеленчуци, също и добитък за размяна с нашите племена, които пък ги пазят. Снощи не видяхме никого от своите.
Парум се намеси нетърпеливо:
— Не ги водели заедно, но онези не се опитвали да избягат, защото до всеки вървял вампир. Аз не можех прицели се. Убихме малко кръвопийци, когато минавали сами…
— И пееха — прекъсна го Тюк. — Тъжната флейта пък им посвирила. Това ги уплашило много!
— Заради пленниците не стрелях с оръдието — пак подхвана Кей. — Не измислихме как да им помогнем. За какво са им на вампирите живи жертви?!
— За добитък — отрони разсеяно Тегър.
През цялото време се взираше в Уорвия, която пък се мъчеше да не срещне ничий поглед. Всички изтръпнаха от догадката му, защото тя, освен кошмарни намерения, предполагаше и неподозирано развит ум.
— Вятърът беше студен, влажен и чист в ноздрите ни — продължи Кей, — докато отмина половината нощ. После вампирите пак се появиха, но този път не водеха пленници. Тичаха. Може би ги безпокоеше миризмата на техните мъртъвци. Добре постреляхме. Накрая посоката на вятъра се промени… и ние също ги надушихме.
Тъжната флейта се обади откъм дълбоката сянка на навеса.
— Кей, аз можех да ги докопам. Нашата музика ги обърква до вцепеняване.
Кейуербримис старателно гледаше право към Вала.
— Все едно. Поканих Тъжната флейта за малко ришатра. — Неизречено опасение: „Ами ако се бе присъединила към вампирите!“ — Тя ни посвири, ние танцувахме. Уорвия ме обвини, че забравяме да изтребваме тварите, но другите бързо схванаха идеята…
И сред общия кикот ясно прозвуча шепнещият тенор на Арфиста: