— Е, как се прояви той?
— Беше вдъхновен — увери го Тъжната флейта. — Парум също.
— Всички ние… — Кей се запъна за не повече от един удар на сърцето, но Вала прозря истината. — Всички участвахме. Нали разбираш, бяхме ги притиснали в прохода. Но щом престанахме да стреляме, понесоха се като река. Бихме могли да режем уханието им на парченца и да го продаваме на старците в нашите градове.
Тегър наблюдаваше вторачен партньорката си. Вала предположи, че мълчанието на Уорвия го тревожи, но засега не бе забелязал нищо по-неприятно.
— Мисля, че Търл прати Тюк с нас, защото е по-дребничка — ухили се Кей. — Превъзходно хрумване!
Великанката му се усмихна лъчезарно. Уорвия се взираше в далечината, лицето й бе застинало досущ като каменно.
— Така мина още около една пета от нощта. И вятърът пак се обърна. Нямаше го уханието на вампирите, но пък ние вече миришехме достатъчно. И Чит видя…
— Как се опитват да пропълзят към нас по леда. Едва се забелязваха.
— Бяха десет десетки — вметна Парум.
— До сутринта ги отказахме да ни дебнат — похвали се Кей. — Настлахме прохода с трупове на вампири.
Тюк:
— Нищо под цяла Дъга не може се сравни с воня на стотина убити вампири. Те наистина бягат от свои мъртви.
Вала:
— Не е зле да помним това. Тюк:
— Щом започнала зора, ние прибрали товар и стрели. Вала, май зърнали Здрачно леговище.
— Разкажи ми.
— Уорвия?
Червенокожата жена не ги погледна.
— Още бяхме на тъмно, а откъм посоката на въртене просветляваше. Бяхме преуморени, но аз стоях в куличката. Облаците се разкъсаха за малко. И видях две черни черти. Не знам колко далеч се намираха, но отгоре имаше черен кръг с постройки, по-високи към средата, със сребристи отблясъци, а отдолу — черна сянка под кръга.
— Това чухме и от Арфиста — нарочно се заяде Вала.
Сподавен пристъп на гняв.
— Видях и как извивките на тази река навлизат в сянката.
— Знаем за Здрачно леговище — изрече нов глас.
Лъскаво черно тяло с неясен пол и на незнайна възраст се надигна от водата и се изправи в калта.
— Аз съм Рубалабъл. Добре дошли в Река-дом. Вървете по нея докъдето искате. Говоря езика най-добре в наше племе. Чух, че никой от вас не иска ришатра с нас.
— Не можем да издържим под водата, Рубал — със съжаление потвърди Вала. Ех, че преживяване пропускам! — Какво е Здрачното леговище?
— Пещера без стени. С черен покрив хиляда и петстотин крачки околовръст. Вампири живеят и се множат отдолу отпреди аз да се родя.
Арфиста се обади изпод навеса, но май само Вала го чу:
— Значи диаметърът е по-малко от петстотин крачки на речните хора. Двеста на великаните, триста наши. Съвпада с онова, което ни беше известно.
— Рубал, колко нависоко е покривът? — попита тя.
Той размени няколко бързи подвиквания със събеседник във водата.
— Фуджабладъл също не знае. — Още крякане. — Не много високо, спира дъжд и при силен вятър. Трябва да кажа на вас, че от всички само Фуджабладъл бил там.
— А каква е Реката-дом при Здрачното леговище? Вампирите могат ли да плуват?
Обща гълчава, накрая излезе още един от водните обитатели с бели косми по главата и се заприказва с Рубалабъл, който след малко обясни:
— Трябва да се плъзгаме по дъното, когато минаваме. Никой от нас вече не отива натам. Водата е помийна яма, понякога и уонкий. — Непозната дума. — А вампири никога не плуват.
— Уонкий — „път на мъртвите“ — преведе скрилият се на сянка мършояд.
Уорвия се смъкна в оръдейната куличка. Вала наблюдаваше втората кола, но червенокожата повече не се показа. И къде ли изчезна Тегър?
Речните хора бяха наблюдавали поколения наред кръвопийците. Тварите от Здрачното леговище понякога хвърляха наведнъж по стотина трупа във водата — жертви, принадлежащи към десетина — двайсет раси, между които имало и мъртви вампири. Още на следващия речен завой гъмжало от риба. Това си струвало да се знае… но старият Фуджабладъл не бе припарвал до Здрачното леговище от поне двадесет фалана. Само заради рибата нямало смисъл да се рискува, а друго интересно там не се срещало.
Вала сниши глас.
— Арфисте, вие губите труповете, пуснати в реката, нали?
— Рибите ги изяждат, после различни раси ловят рибите и накрая всичко пак става наше.
— Флуп! Грабят ви.
— Вала, вампирите са животни, а те никого не грабят съзнателно.
Рубалабъл промълви явно озадачен:
— Никой освен речни хора не може да доближи Здрачното леговище и да остане жив. Защо разпитвате? И защо сте се събрали от толкова много раси?
Бийдж изпревари Вала.
— Отиваме да се отървем от вампирска напаст. Ще ги нападнем гдето живеят. И други раси ни подкрепили, макар да не пътуват.