Речните хора обсъдиха разпалено новината. Стори й се, че се смеят беззвучно. Може би все пак грешеше. Рубалабъл се обърна към нея:
— Валавиргилин, като че видяхме и един мършояд сред вас.
— Да, има дори двама от нощните хора. Други вървят успоредно на маршрута ни, но като приятели. Няма да ги видите, защото не понасят светлината.
— И мършояди, и вампири са нощни хора.
Нима Рубалабъл твърдеше, че трябва и да са съюзници?
— Съперничат си за една и съща плячка на едни и същи земи. Вярно, не е толкова просто…
— Уверена ли си, че са на ваша страна?
Цял фалан Вала бе умувала над подбудите на мършоядите. Но потвърди:
— Да, сигурна съм.
— Ние не можем да тръгнем с вас.
— Ясно.
— Но ако карате свои коли близо до Реката-дом, аз и Фуджабладъл ще ви следваме. Ще ви казваме каквото искате да знаете. Ще си носим елеците и ще дадем урок на вампирите.
Заеха се да обсъждат подробностите. Не биваше да изпускат неочаквания шанс, но Вала през цялото време се питаше защо Тегър и Уорвия не се мяркат никакви.
СЕДМА ГЛАВА
БРОДЕЩ ДУХ
Тегър опираше гръб на голям светъл камък, подгънал крака под себе си. Не помръдваше. Храсталаците го скриваха отвсякъде.
Така ловуваха червенокожите. А сега той ловуваше из ума си, търсейки… Тегър. Ръцете му точеха разсеяно острието на сабята.
Мислите му сякаш се носеха по повърхността на езеро. Пуснеше ли ги да се гмурнат, щеше да се сети за Уорвия. А не можеше да го понесе, знаеше си.
Накрая поклати глава. Постоянният шум на течаща вода не би му позволил да чуе доближаването на което и да е същество. Е, вероятно щеше да го надуши или да усети движението на клонките. Чувстваше се достатъчно сигурен с острата сабя в ръка.
На брега стана много оживено. По някое време преговорите се бяха превърнали във водни игри.
Сабята поразява както враговете, така и онзи, който я държи. Просто трябва да обърне върха към себе си. Или да скочи от по-висока скала? Но тази мисъл само се плъзна по повърхността.
— Тегър хукай-Тандартал…
Той скочи, мигом се озова върху камъка и замахна в кръг, преди умът му да се справи с изненадата. Вампирите не говорят. Кой тогава?…
Глас, едва проникващ през шума на реката, толкова тих, че сигурно си го въобразяваше.
— Не мога да ти навредя. Но пък изпълнявам желания.
Нищо човекоподобно не се виждаше наоколо.
— Какви желания?
Нима го бе открил бродещ дух?
— Някога и аз бях жива жена. Сега помагам на когото срещна с надеждата да стана по-добра душа. Ще поискаш ли нещо от мен?
— Искам да умра.
— О, колко жалко…
Тегър долови тихичко хъркане дълбоко в гърлото, от което се изтръгваше шепотът. Незнайно защо не му се вярваше, че би успял да замахне достатъчно бързо със сабята.
— Чакай…
— Добре, чакам.
Този път много по-отблизо. Два пъти бе изрекъл думи, без да ги обмисли. Ето, размина се на косъм с мигновената смърт. Наистина ли се стремеше към нея? Щом съществото изпълнява желания…
— Нещо се случи снощи. Искам да не е било.
— Искаш неосъществимото.
Всеки мъж във втората кола, въпреки разликите в метаболизма, формата, предпочитанията към храната, се бе съешавал с неговата партньорка. „Те трябва да умрат“ — повтаряше си Тегър. А жените?… Да, всички, които знаят. И Уорвия. Веднага отхвърли тази възможност. „Сториха това на Уорвия и на мен. Заради вампирите е станало! Нима бих изтребил половината от нас само с няколко изречени думи?! Другите ще бъдат беззащитни и също ще загинат…“
Изведнъж прозря как племената на червенокожите пастири можеха да бъдат сразени от неумолимо нарастващата вампирска напаст. Мъже и жени, загубили взаимното си доверие, ще се разделят с гняв. Семейства и племена ще се разпаднат. И вампирите ще ги ловят един по един.
— Тогава искам да убиеш всеки вампир под Дъгата — промълви Тегър.
— Нямам чак такова могъщество — отвърна гласът.
— А какво ти е по силите?
— Аз съм ум и глас. Зная разни неща. Понякога предусещам случките. И никога не лъжа.
Безполезна твар…
— Слушай, бродещ дух, добрите ти намерения далеч надхвърлят силите. Ами ако си поискам риба, защото съм огладнял?
— Това мога да направя за теб. Ще ме почакаш ли?
— Да, но защо?
— Не бива да ме видят. По-бързо ще стане, ако ти обясня къде да си уловиш рибата.
Вярно, врявата на брега не стихваше.
— Как се казваш?
— Наричай ме както предпочиташ.
— Шепот.
— Нямам нищо против.
— Шепот, искам да убивам вампири.
— Към това се стремят и твоите спътници. Ще се присъединиш ли отново към тях?
Тегър потръпна.
— Не!
— Помисли какво ще ти бъде необходимо. Вече си се уверил, че вампирът поразява отдалеч и сабята ти не може да го достигне първа…
Той застена, опрял брадичка в гърдите си, затиснал уши с длани. Гласът го остави да се опомни и продължи:
— Имаш нужда от неща, с които да се опазиш. Трябва да помислим.
— Шепот, не искам и да говоря с никого от онези.
Неволно си спомняше как цял фалан двамата с Уорвия обясняваха всяка нощ защо тяхната моногамна връзка ги прави недосегаеми за примамките на вампирите. Хората от други раси се дразнеха…
— Първото возило е празно, ако не броим Арфиста — подсказа Шепот. — Той спи. Дори да се събуди, няма да ти пречи. Вземи необходимото…