— Към това се стремят и твоите спътници. Ще се присъединиш ли отново към тях?
Тегър потръпна.
— Не!
— Помисли какво ще ти бъде необходимо. Вече си се уверил, че вампирът поразява отдалеч и сабята ти не може да го достигне първа…
Той застена, опрял брадичка в гърдите си, затиснал уши с длани. Гласът го остави да се опомни и продължи:
— Имаш нужда от неща, с които да се опазиш. Трябва да помислим.
— Шепот, не искам и да говоря с никого от онези.
Неволно си спомняше как цял фалан двамата с Уорвия обясняваха всяка нощ защо тяхната моногамна връзка ги прави недосегаеми за примамките на вампирите. Хората от други раси се дразнеха…
— Първото возило е празно, ако не броим Арфиста — подсказа Шепот. — Той спи. Дори да се събуди, няма да ти пречи. Вземи необходимото…
На Вала много й се искаше да се включи искрено във веселието.
Измръзваше от студената вода. Трябваше да се движи непрекъснато. Наоколо сякаш всеки миеше и търкаше всекиго. Въпросите за телесните особености или ришатрата получаваха най-ясни отговори с посочване и жестове. Читакумишад и Рубалабъл, оказала се жена, се мъчеха да измислят нещо такова, че главата на търговеца да остане през цялото време над водата. Бийдж и Тюк ги наблюдаваха с интерес, подмятаха съвети. Всички паразити по телата на екипажите трябваше отдавна да са се издавили, но събирачите още почесваха сърбящите ги места.
Барок се обърна ухилен. Хвана Вала за раменете и я завъртя с гръб към себе си. Започна да я търка старателно с някакви жулещи кожата водорасли.
Беше възхитително, дружелюбно сборище, каквото е възможно само между раси, които не си съперничат. Всичко щеше да е наред, ако Тегър и Уорвия изскочеха от товарния корпус на колата, хванали се за ръце.
Озърна се. Плисъкът на водата не би позволил думите й да се разнесат надалеч.
— Сабарокареш, имам нужда от помощта ти. Нужни са ми също Кейуербримис и Читакумишад.
Той продължи да я чисти.
— Що за помощ искаш?
— Да дойдете с мен, когато отида да надникна във втората кола.
Този път ръцете му застинаха на гърба й. Той също се озърна.
— Май не бива да безпокоим Чит.
— Прав си. Дали ще успеят, а?
— Не знам. Най-много да се удави накрая. Кей е хей там. Затънал е в по-сериозни занимания.
Кейуербримис лежеше по корем, потопен почти целия, и чертаеше с пръст карта в калта. Неколцина от речните хора му помагаха. Вала се настани от другата му страна.
— Научи ли нещо полезно?
— Може би.
— Ще отделиш ли малко време за мен и Барок?
Той се взря в лицето й и предпочете да не разпитва. Скочи гол като тях и ги задърпа да тръгват. Дори не й позволи да отиде при дрехите си.
И без това би й харесало да ходи гола, стига дъждът да престанеше. Дали в дрехите беше скрита чак такава опасност? Важно беше не само да останат чисти. Вампирите можеха да научат, че под миризмата на плат или продъбена кожа се крие кръв.
Не искаше да си вземе дрехите, а да стигне до раницата си. Която би изглеждала много нелепо в съчетание с една гола жена. Щом се отдалечиха, Вала неспокойно попита:
— Кей, как се държа Уорвия?…
— Ришатра с всички ни — сдържано потвърди той подозренията й.
Тя се качи на стъпенката.
— Това потресе ли я?
— Несъмнено. Няколко пъти се опита да скочи от колата. Не знам дали за да се отърве от нас, или за да отиде при вампирите. Щяха да я докопат. Заблуждаваше се, че е недосегаема. Не можех да я пусна. Щом просветля, опитахме се да я успокоим. — Вече говореше през стиснати зъби. — Нищо не направихме. Може би някоя жена ще се справи по-добре. Или стар познат, който изобщо не е бил там. Току-виж се разприказва и започне да й олеква на душата.
— Ще се постарая.
Вала махна резето и влезе в товарния корпус. Не беше съвсем тъмно. Откъм оръдейната куличка проникваше светлина. Тя надуши призрачния дъх на предишни товари и зачака очите й да свикнат.
Барут. Билки. Много трева за Тюк и Парум. Сапун — странно вещество, произвеждано от един народ, живеещ далеч надясно. Опита се да усети студената пот на хора, криещи се от нападатели, страданията на ранените. Всичко беше изчезнало с почистването. И не вонеше на кръв.
Качи се по стълбичката при оръдието. Нито следа от Тегър.
Кей докосна глезена й и тя изхълца:
— Ох, флуп, наистина очаквах да заваря локви кръв! Тегър трябва да се е досетил, а и как би могла Уорвия да го излъже? Уорвия!
Краката на червенокожата жена висяха безжизнено от прореза за оръдието. Вала се издърпа по-нагоре.
— Уорвия, къде е той? Никакъв отговор.
— А как го понесе?
— Мъртъв е отвътре — промълви отнесено Уорвия.
— Скъпа ни съратничке, никой не е очаквал да не се поддадеш на вампирското ухание…