Жената взе на ръце момиченцето, за да го кърми. Кауаресксенджаджок промълви:
— Значи скоро ще те загубим.
— Имаме си шпионин — веднага сподели Кхмий. — Предполагах и преди, но вече го знам със сигурност. Кукловодът е нагласил камери тук-там.
Младокът се засмя на гнева му.
— И ние бихме му сторили същото. Естествено е да се стремиш към повече информация!
— След по-малко от денонощие ще съм далеч от взора на кукловода. Кауа, Харки, много ще ми липсва компанията ви, вашите знания и малко смахнатата ви мъдрост. Но се радвам, че мислите ми ще си остават само мои!
„Губя всички тях — каза си Най-задния. — А потребностите на оцеляването налагат да прокарам път за връщането им при мен.“
— Слушайте, приятели — обади се той, — ще ми отделите ли един час, за да внеса мъничко разнообразие в живота ви?
Двамата потомци на Строителите зяпнаха. Кзинтът се озъби. Луис Ву пък вдигна рамене.
— Нямам нищо против разнообразието.
— Бихте ли изключили осветлението?
Човекът изпълни молбата му. Кукловодът изсвири-изпя команда. Наблюдаваше лицата им на своите екрани.
Мрежовото око също се превърна в екран — носени от вятъра дъждовни струи край ръба на голяма плоча. Далеч долу се тълпяха стотици бледи хуманоиди. Май бяха свикнали да живеят стадно. Отъркваха се един в друг без прояви на враждебност, тук-там се съешаваха, забравили да потърсят уединение.
— Картина в реално време — поясни Най-задния. — Наблюдавам мястото, откакто възстановихме устойчивата орбита на Пръстенов свят.
— Вампири! — изсумтя Кауаресксенджаджок. — Флуп! Харки, виждала ли си ги някога да се събират в такова множество?
— Е? — подкани Луис.
— Преди да върна нашата сонда към Големия океан, използвах я да пръска мрежови очи по маршрута си. В момента виждате първия изследван от нас район откъм най-високата постройка, която успях да открия, за да имам изглед. Уви, облаците и дъждът постоянно пречат на наблюденията ми. Въпреки това, Луис, можеш да се убедиш сам, че там има живот.
— Вампири…
— Кауаресксенджаджок, Харкабийпаролин, мястото се намира вдясно от вашия град. Ето, животът благоденства както преди. Бихте могли да се върнете у дома.
Жената не продума веднага, но младежът май се двоумеше. Промълви нещо на своя език — дума, която си остана непреведена.
— Не обещавай каквото няма да дадеш! — изръмжа Луис.
— Луис, ти упорито отказваш да говориш с мен, откакто спасихме Пръстеновия свят. Държиш се, сякаш сме опустошили стотици хиляди мили обитаеми земи с плазмена горелка. Обясних ти защо се съмнявам в твоите изчисления. А ти не желаеш да ме чуеш. Поне сега се убеди, че там все още има живот!
— Чудесно — изпръхтя човекът. — Вампирите са преживели бедствието!
— Не само вампирите. Гледай!
Поредната изсвирена команда. Камерата доближи далечните планини към тях.
Повече от тридесет хуманоиди минаваха през проход между два върха. Двадесет и един вампири, шестима от дребните червенокожи пастири, петима от по-едра и смугла раса. Имаше и двама с малки глави, които вероятно не бяха разумни същества. Жертвите бяха голи и не се опитваха да избягат. Изглеждаха уморени, но весели. Всеки пленник имаше спътник измежду вампирите, малцина, от които носеха дрехи, за да се предпазят от студа и дъжда. А и одеянията им очевидно бяха отнети от създания с друго телосложение.
Вампирите не се отличаваха със самосъзнание, поне доколкото беше известно на Най-задния. Сега обаче се питаше дали неразсъждаващи животни биха завъдили роби или добитък… Нямаше особено значение.
— Луис, Кхмий, какво ще кажете? Ето че и други раси са оцелели. Веднъж дори видях потомци на Строителите.
— Не забелязвам явни тумори, нито мутации — призна Луис Ву, — което все пак не означава, че такива явления липсват. Най-заден, напомням ти, че чух предвиждания за пораженията от самата Тила Браун. А тя беше пазителка, много по-умна от теб или от мен. „Един и половина трилиона погубени.“ Това ни каза, нали?
— Тила наистина беше извънредно интелигентна и все пак за мен си остана човек. Дори и след коренната промяна. Хората не се вглеждат право в опасността. Вие наричате кукловодите страхливци, но как да определим нежеланието ви да…
— Откажи се! Мина само една година. Раковите заболявания понякога се развиват след десет, дори след двадесет. А за мутациите е необходимо цяло поколение.
— И интелектът на пазителите е скован в някакви граници! Тила дори нямаше представа за истинската мощ на моите компютри. Луис, нали остави на мен — да извърша окончателната подготовка…
— Откажи се!
— Ще продължа наблюденията си — невъзмутимо съобщи кукловодът.