Другите явно нямаха особено желание да беседват. Тъй да бъде!
— Ако вампирите успеят да се изкачат към нас — подхвана тя, — ще бъдат преуморени. А миризмата е най-силна от кърпите. Това ще отвлече вниманието им. Лесно ще ги избием.
Хайде де, отворете си устите! Кажете ми какво съм пропуснала.
— Вампирите ще се връщат от лов — напомни Барок. — Не биха очаквали да намерят жертви толкова близо до леговището. Никой не е останал наоколо.
— Ще видим.
Чит добави:
— Налитат на големи глутници.
— А, сетих се нещо — сепна се Кей. — Вала, събрах три бурета дребни камъчета от реката. Искаш ли едното? Ще хабим само барут, но не и сачми.
— Добре.
— А как е Уорвия?
— Кейуербримис, Уорвия хукай-Мърф Тандартал може сама да отговори — сопна се червенокожата жена. — Радвам се на добро здраве. Зърнахте ли Тегър някъде?
— Някои неща липсват — вдигна рамене Вала. — Колкото да напълни една торба с дреболии, необходими за оцеляване. Взети са само от първата кола. Тегър май е най-сръчният крадец тук.
Бе ровил и в нейната раница, но — поне наглед — не бе взел нищо. Реши да не споменава това.
— Сега да видим какво ще правим утре. Арфисте?
— Ела да погледнеш — покани я Тъжната флейта.
Вала се качи на студената скала. Видя, че Уорвия я последва и й протегна ръка да я издърпа.
Надолу по течението Реката-дом се делеше на множество ръкави. Погледът й проследи основното русло до плътната сянка. Въздушният завод беше заплашително близък… и огромен.
Тъжната флейта почти не миришеше, надушваше се само мократа й козина.
— Валавиргилин, можеш ли да различиш нещо под конструкцията? — попита тя. — Виждаш ли висящите под нея намотки вдясно от средата?
Точно както го описваше Тегър — диск, издуващ се нагоре към центъра. А отдолу… само мрак с неясни движения по краищата му.
— Нищо не виждам.
— Аз ги различих — обади се Уорвия. — Щом се зазори, ще ти ги нарисувам.
— Уорвия — заговори мършоядът, — тази висяща спирала е рампа, достатъчно широка и за тежки машини. От едната страна има зъбци, за да не приплъзват возилата, от другата. — стъпала. Очите на разумни същества не са зървали тази гледка вече много поколения. Описанието, което имаме, е отпреди двадесет наши живота, съхранено в библиотека далеч оттук по посоката на въртене. Получих го преди няколко дни в укреплението на Търл.
А как ли го е получил? Начините за предаване на съобщения обаче бяха съкровена тайна на мършоядите.
— Значи имате карти на този въздушен град? — недоверчиво попита Вала.
— Да, те са още отпреди Падането на градовете. Подробностите научих едва вчера, когато бяхме над облаците.
— Това е…
— Не стига до земята — прекъсна я Уорвия.
— Опасявах се, че е така — промърмори Тъжната флейта.
— Никой от нас не е доближавал мястото отдавна — вметна Арфиста. — Нямаше смисъл да идваме, преди Луис Ву да кипне морето, а след това стана прекалено опасно…
— Уорвия, рампата не опира ли в земята? — намеси се Вала.
— Не е лесно да преценя на око оттук, но се вижда, че краят виси във въздуха. Той е плосък като лопата, само че е двойно по-нависоко, отколкото могат да се протегнат вампирите.
— Не очаквахме това — сподели Тъжната флейта. — Най-добрият начин щеше да е нападение, чрез което да си пробием път в летящия завод. После вампирите биха могли да ни нападат само нагоре по рампата.
Вала се постара да сдържи раздразнението си. Вече свикваше.
— Ясно. И не можем да я достигнем, така ли?
— Засега не се сещам как ще успеем — призна мършоядът. — Но нали тук сме се събрали много мислещи същества? Да използваме мозъците си!
Както бягаше от живота си през мъглата, приковал поглед там, където щеше да стъпи, Тегър не би могъл да забележи опасността. Но я надуши, сякаш самата тя го блъсна в гърдите, и пак го връхлетя споменът за Уорвия. Закова се на място, възстанови равновесието си, вдигна ръка към рамото… и вече беше въоръжен.
Пръсти се плъзнаха по лицето му. Той замахна свирепо от хълбок и светкавично върна острието за обратен разпарящ удар, преди очите и ушите му също да го подмамят към гибел.
Песента се превърна в мъчителен писък. Заби сабята право напред. Звуците секнаха.
Тегър затича.
Познаваше това ухание! Вампирите пееха нощ след нощ отвъд стените на великаните. Той обаче беше по-силен от клопките им. Колко пъти го натякваше на останалите?! Но тази витаеща наоколо миризма се вкопчваше в него — ароматът на Уорвия в най-предразполагащата към сношения част от цикъла й. Издишваше с все сила, за да прогони и последните остатъци от ноздрите си…