Извади го. Тънка, фина, извънредно здрава тъкан. По светло виждаше ръката си през нея. Привлече вниманието му, защото когато я докосна, беше студена. Но не и миг след като се озова в пръстите му. Бе забравил това за половин ден тичане.
Сега потопи едното крайче във водата.
Не се разтваряше. Добре. Но и горният ъгъл в ръката му незабавно стана студен като речната вода.
Той се потопи. Изтърка се с мъх, сетне побърза да излезе и да се разтрие, за да изсъхне. Бягането го бе стопляло в дъжда и вятъра, но сега стоеше на едно място. Добре, че имаше наметка в торбата си, също и паливо.
Хм! Платът на Вала беше като тръба, по която се стичат топлина или студ. Ами ако…
— Шепот, какво ще стане, когато пъхна този плат в огън? Ще изгори ли? Или ще е прекалено горещ, за да го държа?
По тази плоска кал бродещият дух нямаше къде да се скрие.
Но и собственият му ум подсказваше, че е лудост да накладе огън. Всички хуманоиди използваха огъня. Вампирите, колкото и да бяха тъпи, трябваше да са се научили да напират към пламъците. Но още се чудеше за плата…
Изтри си лицето и свали кърпата навреме, за да види втурналите се към него шест вампира.
Не пееха, не заемаха прелъстителни пози, не го зовяха с телата си. Тичаха с все сила. Тегър сграбчи сабята.
Оръжието явно не ги плашеше. Пръснаха се в движение, за да нападнат като глутница. Червенокожият се метна вляво и замахна два пъти. Две твари отскочиха с не много тежки рани, но май засега се отърва от тях. Твърде зает беше, за да ги оглежда. Останалите вампири го наобиколиха.
Въртеше се полека, вдигнал сабята и опитващ се да си поеме дъх. Бе играл много пъти с приятелите си като дете, само че тогава се биеха с пръчки. А старците се сражаваха по същия начин срещу тревопасните великани.
Двамата ранени пълзяха нагоре към сянката. Край него останаха трима самци и една самка.
Досега не знаеше, пък и май никой от ловците на вампири не подозираше, че когато са много срещу един, тварите не изпускат уханието си, а направо нападат.
Оцелее ли, трябва непременно да се върне при колите, за да го разкаже, дори ако заради това отново се наложи да застане срещу Уорвия…
И бледите същества като че не бързаха. Нямаше причина. Още се точеха по склона откъм Здрачното леговище. Други щяха да се завърнат от земите отвъд планините. Падаше мрак.
— Шепот! — кресна Тегър. — Скрий ме!
Нищо не се случи. Вече не валеше. В това открито поле нямаше място за бродещ дух, пожелал да остане невидим.
Ето го и уханието… Този път не беше силно, но се промъкваше в главата му и не се махаше. Спомни си как уби вампирката, защото разбра, че не е Уорвия. Губеше власт над себе си и не биваше да чака повече.
А самката отвори подканящо прегръдката си.
Тегър отскочи назад, извъртя се и удари косо. Позна! Мъжкарите се бяха събрали зад гърба му, докато женската оплиташе неговия разсъдък. Острието се плъзна по очите на първите двама, но не улучи третия. Тегър не му даде време — промуши го в гърлото. И слепешката мушна назад, където трябваше да е самката. Тя се блъсна в него, сабята бе забита в тялото й до дръжката. Успя да го събори, а зъбите й се впиха в лявата му ръка. Отхвърли я с лекота. Чуваше своя рев сякаш отдалеч.
Единият самец се влачеше по гръб, калта под него червенееше. Вторият май беше ослепен. Третият изтри с длан кръвта от лицето си и видя Тегър, който тъкмо го връхлиташе. Червенокожият стисна шията му и падна върху него.
Всичко се обгръщаше в мъгла. Мъжкарят впи пръсти в раменете му и се опита да го придърпа към зъбите си. Червенокожият го разтърсваше като плъх, докато го душеше. Самката почти се довлече до реката, когато Тегър я настигна и си взе сабята. Доближи непредпазливо един вампир, когото взе за труп, остри зъби тутакси се плъзнаха по глезена му. Червенокожият заби надолу острието и продължи нататък. Слепият вървеше към него, протегнал ръце, душейки шумно въздуха. Сабята явно се бе позатъпила. Едва с третия удар отсече главата на вампира.
Неясни силуети напираха откъм Здрачното леговище.
Не забравяй торбата! Добре, прибрах я. А сега накъде?
— Шепот! Скрий ме!
Отговорът не беше тих — прозвуча като плясък на бич, а чудно защо се долавяше и леко заекване. Долетя отдалеч по течението, точно откъм Здрачното леговище.
— Тичай към мен!
Тегър побягна. След стотина разкрача гласът се обади отблизо:
— В реката!
Свърна наляво към водата; към Шепот. Дали там имаше нещо? В мрака и дъжда различаваше сянка — твърде голяма, за да е на човешко тяло. И още по-тъмна ивица… Може би остров?